Публий Салвий Юлиан (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Луций Октавий Корнелий Публий Салвий Юлиан Емилиан (Lucius Octavius Cornelius Publius Salvius Iulianus Aemilianus; * 108 г.) e политик и юрист на Римската империя през 2 век сл.н.е.

Юлиан произлиза от Hadrumetum (Сус) в Африка. По времето на император Адриан той е квестор и народен трибун. Около 138 г. става претор. От 141 до 147 г. той е ерарпрефект (praefectus aerarii Saturni item Militaris).

През 148 г. той е редовен консул заедно с Гай Белиций Калпурний Торкват. През 151/152 г. той става легат на Долна Германия, след това 161–164 г. легат на Близка Испания. През 167/168 г. той е проконсул на Африка. Юлиан вероятно е също praefectus urbi.[1] Той е в колегията квиндецимвири (Quindecimviri sacris faciundis) и е също понтифекс.

Неговият син Публий Салвий Юлиан е консул през 175 г.

Юлиан е приятел с Марк Аврелий и Луций Вер. Той е юридически писател и respondent. Написал e 90 libri digesta, които се намират в дигестите на Юстиниан I. Неговите разрешения на проблеми са и днес още валидни. Юлиан е най-значимият римски юрист и на всички времена.

Литература[редактиране | edit source]

  • PIR ² S 136

Източници[редактиране | edit source]

  1. Historia Augusta, Didius Iulianus, 1,1

Външни препратки[редактиране | edit source]