Максимин Дая
| Максимин II Дая | ||
|---|---|---|
| 55-ти император на Римската империя | ||
 |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 308-313 | |
| Други титли | цезар | |
| Роден | 20 ноември 270 г. | |
| близо до днешен Гамзиград, дн.Сърбия | ||
| Починал | август 313 г. | |
| Тарс, Киликия | ||
Гай Валерий Галерий Максимин (на латински: Gaius Valerius Galerius Maximinus Daia), по-известен като Максимин II Дая, е римски император през периода 308-313 г.
Той е племенник (сестрин син) на Галерий и негов телохранител. Родом е от Мизия, от село в околностите на дн. Гамзиград, Сърбия. Наричан е с прозвището Дая или Даза (т.е. "овчар"), поради селския си произход.
Биография [редактиране]
Необразован и неопитен, на 1 май 305 г. Максимин е издигнат за младши съимператор с титлата "цезар" от чичо си, тетрарха Галерий, който, съвместно с Констанций Хлор, наследил върховната власт в империята като старши император (август), след тържествената абдикация на августите Диоклециан и Максимиан Херкулий.
Максимин Дая е изпратен да ръководи източните провинции Сирия и Египет, а Флавий Север II, другият цезар, назначен от Галерий получава Испания и Северна Африка; Галерий управлява Балканите, а Констанций - западните провинции. Целейки да контролира в своя полза баланса на тетрархията, Галерий е издействал за цезари да бъдат признати тези две негови протежета, но само година след това (юли 306 г.) умира западният август Констанций Хлор и в империята започва нова серия от междуособни войни и дестабилизация.
Тетрархията на Диоклециан се оказва тромаво и изкуствено политическо творение, което не успява да удържи на амбициите на недоволните кандидати за трона – самовъздигналите се за императори Константин I, синът на Констанций Хлор и Максенций, синът на Максимиан Херкулий, които са прогласени за императори от легионите, съответно в Галия и Италия. В опит да противостои на претендентите, след неуспешния му опит за военна интервенция в Италия, Галерий издига Лициний на трона и му дава директно сана на август (в края на 308 г.), за да замести Север II, детрониран и убит от Максенций.
Недоволен от позицията си на младши съимператор, смятайки се за пренебрегнат в императорската йерархия, Дая отказва повече да бъде цезар и подчинен на Галерий, обявява се за август през 310 г. и започва да води самоволна политика, с което още повече увеличава хаоса в управлението. Галерий е принуден да признае и неговата независимост. Според летописите на християнските автори Максимин Дая бил неук, избухлив и жесток; алчен и суеверен, той бил склонен към пиянство и нямал способности да управлява добре. Гонител е на християните. Игнорира Сердикийския едикт за толерантност от 311 г. и води антихристиянска политика.
След като Галерий умира през 311 г., започва борба за власт между Максимин Дая и Лициний, от една страна, и Константин I и Максенций от друга. Във войната срещу Лициний, Дая е победен при нашествието си в Тракия (лятото на 313 г.) и побягва към Мала Азия. Може би се самоубива в Тарс.
Външни препратки [редактиране]
| Римски императори | ||
| Галерий (306 - 311) | Максимин Дая (308 - 313) | Лициний (308 - 324) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
|
|||||
