Юстин I

Юстин I
византийски император
Лични данни
Управление	юли 518 - 1 август 527
Роден	ок. 450
	Бередиана, дн. Македония
Починал	1 август 527
	Константинопол, дн. Турция
Семейство
Брак	Еуфемия (Лупицина)

Флавий Юстин (на латински: Flavius Iustinus), познат като Юстин I, е император на Византия (518–527), който се издига във византийската армия и идва на трона, въпреки факта, че е неграмотен и почти на 70 години, когато взима властта.

Счита се че не е знаел дори как да се подписва на държавните документи – за тази цел ползвал дъска на която било написано името му.

По произход Юстин е македонски селянин, потомък на романизирани траки, роден в малко селце близо до Бедериана в римската провинция Македония. Докато е млад бяга с двама свои приятели от варварско нападение и търси убежище в Константинопол. Скоро след това постъпва в армията и благодарение на своите способности бързо се издига, става генерал и получава поста на comes excubitorum – началник на императорската стражата при Анастасий I. Намирайки се на тази позиция (командващ единствените войски в столицата) Юстин урежда избирането си за император през 518 г.

Управление

Юстин I полага началото на нова династия, която включва неговия виден племенник Юстиниан I. Неговото властване се смята за пролог към забележителното управление на Юстиниан.

Професионален войник с малко знания за държавното управление, Юстин се обгражда с доверени съветнции. Най-именития от тях разбира се е племенникът му Флавий Петрий Сабатий, който той осиновява и му дава името Юстиниан. Сега често се казва, че Юстиниан е управлявал империята от името на чичо си, благодарение на сведенията на историка Прокопий, но има и много доказателства подкрепящи обратната теза. Всъщност Юстиниан не е обявен за наследник до 526 г.

През 525 г. Юстин I отменя закон, забраняващ бракове между хора от по-висшите с такива от по-нисшите обществени слоеве, включително театъра, което било счетено за скандално. Този едикт отваря път за Юстиниан да се ожени за Теодора - бивша актриса.

Някои сановници от фракцията на предишният император неуспешно подготвят дворцов заговор срещу Юстин. Той издава закони, намаляващи влиянието на старата аристокрация и подкрепя православното християнство против монофизитите и другите ереси.

През 520 г. бунтът на военачалника Виталиан на Балканите, започнал по времето на Анастасий I, най-накрая е потушен. Късните години от управлението на Юстин I са белязани от борби с остготите и персите. През 526 г. здравето на Юстин започнало рязко да се влошава и той официално обявил Юстиниан за съимператор и наследник на трона на 1 април 527 г. На 1 август Юстин I умира.

Градът Анзарбус е преименуван на Юстинополис през 525 г. в негова чест.

Източници

• A. A. Vasiliev: Justin the first. An introduction to the epoch of Justinian the Great. Cambridge/Mass. 1950
• Brian Croke: Justinian under Justin. Reconfiguring a Reign Byzantinische Zeitschrift 100, 2007, S. 13–56, ISSN 0007-7704

Външни препратки

• Bury, John Bagnall, History of the Later Roman Empire, Macmillan & Co., Ltd., 1923
• Evans, James Allan, "Justin I (518–527 A.D.)", De Imperatoribus Romanis, 1998
• Gibbon, Edward The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, vol. 4, chapter xl.