Юстин I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юстин I
византийски император
JustinI.jpg
Монетно изображение на Юстин I
Лични данни
Управление юли 518 - 1 август 527
Роден ок. 450
Ведериана, Дардания
Починал 1 август 527
Константинопол
Предшественик Анастасий I
Наследник Юстиниан I
Семейство
Брак Еуфемия (Лупицина)

Флавий Юстин (на латински: Flavius Iustinus), познат като Юстин I, е император на Византия (518527), който полага началото на нова династия (Юстинианова династия). Неговото скромно властване се смята за пролог към забележителното управление на неговия племенник Юстиниан Велики.

Юстин I се издига във византийската армия и идва на трона, въпреки факта, че е неграмотен и почти на 70 години, когато взима властта. Счита се че не е знаел дори как да се подписва на държавните документи – за тази цел ползвал дъска на която било начертано името му.

По произход Юстин е македонски селянин, потомък на романизирани траки, роден ок. 450 или 452 година в малко селце близо до Ведериана (или Бедериана), провинция Дардания[1], дн. Бадар близо до днешния град Скопие.[2] Докато е млад Юстин се препитава като свинар и бяга заедно с двама свои приятели от варварско нападение, намирайки убежище в Константинопол. Скоро след това постъпва в армията и благодарение на своите способности бързо се издига в дворцовата гвардия, става генерал и получава поста на comes excubitorum – началник на императорската стража при Анастасий I. Намирайки се на тази позиция (командващ единствените войски в столицата) Юстин урежда избирането си за император на 9 юли 518 г., когато предходника му умира без да е посочил наследник на трона.

Управление[редактиране | edit source]

Професионален войник с малко знания за държавното управление, Юстин се обгражда с доверени съветнции. Най-именития от тях разбира се е племенникът му Флавий Петрий Сабатий, който той осиновява и му дава името Юстиниан. Сега често се казва, че Юстиниан е управлявал империята от името на чичо си, благодарение на сведенията на историка Прокопий Кесарийски, но има и много доказателства подкрепящи обратната теза. Всъщност Юстиниан не е обявен за наследник до 526 г.

Първоначално влиянието на новият император над администрацията не е много силно. Някои сановници от фракцията на предишният император неуспешно подготвят дворцов заговор срещу Юстин малко след възкачването му. Той издава закони, намаляващи влиянието на старата аристокрация и подкрепя православното християнство против монофизитите, несторианството и другите ереси, толерирани от предишните двама императори. Това довежда до нарастване на сепаратизма в Сирия и Египет, провинции в които преобладават тези забранени течения.

През 525 г. Юстин I отменя закона, забраняващ браковете между хора от висшите слоеве и аристокрацията с хора от простолюдието, което било счетено за скандално. Този едикт отваря път за Юстиниан да се ожени за актрисата Теодора - бъдещата императрица.

През 520 г. бунтът на военачалника Виталиан на Балканите, започнал по времето на Анастасий I, най-накрая е потушен. Бунтовният предводител сключва примирие с император Юстин и е поканен в столицата, където получава различни почести, но в седем месеца по-късно е убит в двореца, без да са известни подробности около заговора.

Късните години от управлението на Юстин I са белязани от борби срещу сасанидските перси в Кавказ. На запад се обтягат отношенията със силното арианско кралство на остготите в Италия. През 526 г. здравето на Юстин започнало рязко да се влошава и той официално обявил своя сестрин син Юстиниан за съимператор и наследник на трона на 1 април 527 г. На 1 август Юстин I умира и тронът е зает от Юстиниан.

Градът Анзарбус е преименуван на Юстинополис през 525 г. в негова чест.

Източници[редактиране | edit source]

  • A. A. Vasiliev: Justin the first. An introduction to the epoch of Justinian the Great. Cambridge/Mass. 1950
  • Brian Croke: Justinian under Justin. Reconfiguring a Reign Byzantinische Zeitschrift 100, 2007, S. 13–56, ISSN 0007-7704

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Божилов, Иван. Византийските василевси, Абагар, 1997, стр. 113.
  2. Lesley Adkins, Roy A. Adkins. Handbook to Life in Ancient Rome, Oxford University Press, 1998, p. 37. ISBN 0-19-512332-8
Анастасий I Византийски император (518 – 527) Юстиниан I
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.