Констанций I Хлор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Констанций I Хлор
54-ти император на Римската империя
Const.chlorus02 pushkin.jpg
Скулптурно изображение на Констанций Хлор (Пушкински музей)
Лични данни
Управление 293305 (като цезар)
305306 (като август)
Роден
Починал
Еборак, дн. Йорк, Англия
Наследник Константин I
Семейство
Баща Eutropius
Майка Claudia
Брак Елена (до 293 г.)
Теодора (сл. 293 г.)
Потомци Константин
Далмаций
Юлий Констанций
Констанция
Евтропия
Анастасия
Констанций I Хлор в Общомедия

Флавий Валерий Констанций (Flavius Valerius Constantius), е римски император от тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан. Наричан е с прозвището Хлор ("бледия").

Констанций вероятно произхожда от заможно и знатно семейство на илирийци - според Historia Augusta баща му е офицер от Дардания, а майка му е племенница на император Клавдий II Готски. Родом е от Найсус, Горна Мизия – днешния град Ниш в Сърбия. Служи като офицер и трибун в армията на Аврелиан, отличава се по времето на Кар, след което е назначен за преториански префект на император Максимиан. Като такъв той се отличава във войната с алеманите по р. Рейн през 288 година.

Когато Диоклециан организира Тетрахията, заповядва на западния си колега Максимиан да осинови и издигне Констанций в ранг цезар (1 март 293 г.) като негов съимператор, докато на свой ред Диоклециан прави същото с Галерий. Било предвидено след определен период от време старшите августи Диоклециан и Максимиан да абдикират и да бъдат наследени от младшите цезари Галерий и Констанций.

Като цезар Констанций трябва да се разведе с предишната си съпруга Елена, от която има син (бъдещия император Константин Велики), за да се ожени за Теодора, дъщеря на Максимиан. От нея той има много деца: Далмаций, Юлий Констанций, Ханибалиан, Констанция, Анастасия и Евтропия.

Съуправление[редактиране | редактиране на кода]

Констанций Хлор е назначен да управлява западните провинции - Галия, Германия и Реция. През 293 г. е натоварен със задачата да отблъсне нападението на британския узурпатор Караузий в северна Галия при което последния е убит. В 296 г. Констанций цезар нахлува в Британия, побеждава узурпатора Алект и отново присъединява провинцията към Римската империя. По-голямата част от своето властване прекарва на острова, превръщайки Еборак (дн. Йорк) в свое седалище. Той също така поправя Адриановия вал, разрушен от варварите. По-късно отново води победни битки - срещу алеманите през 298 г. и срещу франките през 300 г.

Летописците от времето са единодушни, че Галия не познавала по-благ и разумен владетел от Констанций. Учтив и скромен дотолкова, че на празници трябвало да взема сребърни съдове назаем от други, според Евтропий: "галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безрасъдство на Максимиан".

Констанций е толерантен към християните, част от които съставят неговото обкръжение, макар че самият той не е християнин. По време на големите гонения, започнати през 303 г., в неговите земи религиозните едикти на Диоклециан практически почти не се изпълняват - формално са съборени само няколко църкви, а самите вярващи не били подложени на репресии. По стечение на обстоятелствата, а и поради отдалечеността му от резиденцията на старшия август, Констанций успява да води неправолинейна и донякъде самостоятелна вътрешна политика, благодарение също и на своята дипломатичност. Той обаче не е в добри отношения с Галерий, с когото заедно наследяват властта като августи на 1 май 305 г., след публичната абдикация на старшите августи.

Благодарение на машинациите на Галерий и Максимиан, мнението на Констанций не било взето предвид при номинирането на новите цезари. Галерий принуждава колегата си да се откаже от владенията в Африка и Италия, които му се полагали по право, освен това за нови цезари назначава само свои приближени - Север II и Максимин Дая. Според християнските хронисти, Галерий пренебрегвал и се стремял да изолира западния съимператор, а може би е планирал и свалянето му от власт. Той трябва също да изпрати сина си Константин като заложник при Галерий.

Фолис на Констанций Хлор

Констанций I Хлор умира в Еборакум (Йорк) на 25 юли 306 г., по време на поход срещу скотите и пиктите в Северна Британия, само година и три месеца откакто е обявен за август. Причините за смъртта му са неясни - болест или усложнение от рана, получена от отровна стрела. Малко преди това синът му Константин е избягал при него и получава в наследство властта на провинциите Британия и Галия. В империята назрявал конфликт, който предстояло да доведе до края на тетрархията въведена от Диоклециан.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Римски императори
Диоклециан (284 - 305) и Максимиан (285 - 305) Констанций I Хлор(293 - 306), съимператор с Галерий, (293 - 311) Север II, цезар и Максимин Дая, цезар Константин I (306 - 337) и Галерий (305 - 311)
Римска империя