Констанций I Хлор

Констанций I Хлор
римски император
Управление	293–305 (като цезар) 305–306 (като август)
Роден	31 март 250
	Илирик, дн. Хърватска
Починал	25 юли 306
	Еборак, дн. Йорк, Англия
Потомци	Константин Далмаций Юлий Констанций Констанция Евтропия Анастасия
Наследник	Константин I
Брак	Елена (до 293 г.) Теодора (сл. 293 г.)

Флавий Валерий Констанций (Flavius Valerius Constantius), е римски император от Тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан. Наричан с прозвището Хлор ("бледия").

Произхожда от заможно и знатно семейство на илирийци, вероятно от Ниш, служи като офицер и трибун в армията на Аврелиан, отличава се по времето на Кар, след което е назначен за преториански префект на император Максимиан. Когато Диоклециан организира Тетрахията, заповядва на западния си колега да осинови и издигне Констанций в ранг цезар (1 март 293). Новият цезар трябва да се разведе с предишната си съпруга Елена, от която има син (бъдещия император Константин Велики), за да се ожени за Теодора, дъщеря на Максимиан. От нея той има много деца: Далмаций, Юлий Констанций, Ханибалиан, Констанция, Анастасия и Евтропия. Той трябва също да изпрати сина си Константин като заложник при Галерий.

Констанций Хлор управлява западните земи - Галия, Германия и Реция. През 293 отблъсква нахлуването на британския узурпатор Караузий в северна Галия и последния е убит. В 296 Констанций цезар нахлува в Британия, побеждава узурпатора Алект и отново присъединява провинцията към Римската империя. По-голямата част от своето властване прекарва на острова, превръщайки Еборак (дн. Йорк) в свое седалище.

Летописците от времето са единодушни, че Галия не познавала по-благ и разумен владетел от Констанций. Учтив и скромен дотолкова, че на празници трябвало да взема сребърни съдове назаем от други, според Евтропий: "галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безрасъдство на Максимиан".

Констанций е толерантен към християните, част от които съставят неговото обкръжение. По време на гоненията, в неговите земи, религиозните едикти на Диоклециан практически почти не се изпълняват. По стечение на обстоятелствата, а и поради отдалечеността му от резиденцията на старшия август, Констанций успява да води неправолинейна и донякъде самостоятелна вътрешна политика, благодарение също и на своята дипломатичност. Той обаче не е в добри отношения с Галерий, с когото заедно наследяват властта като августи на 1 май 305 г. Галерий принуждава колегата си да се откаже от владенията в Африка и Италия, които му се полагали по право, освен това за нови цезари назначава само свои приближени - Север II и Максимин Дая. Галерий пренебрегва и се стреми да изолира западния съимператор, а може би е планирал и свалянето му от власт.

Констанций I Хлор умира на 25 юли 306 г., след поход срещу скотите и пиктите, само година и три месеца откакто е обявен за август. Причините за смъртта му са неясни - болест или усложнение от рана. Малко преди това синът му Константин е избягал при него и получава в наследство властта на провинциите Британия и Галия. В империята назрявал конфликт, който предстояло да доведе до края на тетрархията въведена от Диоклециан.

Външни препратки

• DiMaio, Robert, "Констанций I Хлор (305-306 от н. е.)

Римски императори
Диоклециан (284 - 305) и Максимиан (285 - 305)	Констанций I Хлор(293 - 306), съ-император с Галерий, (293 - 311) Север II, цезар и Максимин Дая, цезар	Константин I (306 - 337) и Галерий (305 - 311)
Римска империя