Флавия Юлия Елена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Елена.

Света Елена
Brosen icon constantine helena.jpg
Източноправославна икона на свети Константин Велики и света Елена, неговата майка
Майка на Константин Велики
Родена ок. 250
Починала ок. 330
Почитана в Римокатолическата, Православната, Англиканската и Лутеранската църкви
Канонизация Нейната канонизация предшества практиката на официално канонизиране от папата.[1]
Празник 18 август (К), 21 май (Л и П), 19 май (Л), 9 Пашонс (Коптска православна църква)
Атрибути Кръст
Покровителство археолозите, променилите се, трудните бракове, разведените хора, императриците, Хелена, столицата на Монтана

Флавия Юлия Елена (на латински: Flavia Iulia Helena), позната също като Света Елена, Елена Августа и Елена от Константинопол (250330) е наложница на (въпреки че може да е била женена за него) Констанций Хлор и майка на император Константин I. Традиционно се счита, че в Ерусалим е издирила къде е била Голгота, заповядала разкопки там и открила Гроба Господен и Светият Кръст.

Семеен живот[редактиране | edit source]

Около нея витаят много легенди. Според някои от тях тя е дъщеря на ханджия. Нейният син император Константин Велики преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, на „Хеленополис“ в нейна чест, което довежда до по-късните интерпретации, че Дрепанум е неин роден град.

Констанций Хлор се развежда с нея (292), за да се ожени за доведената дъщеря на Максимиан, Флавия Максимиана Теодора. Синът на Елена, Константин, става император на Римската империя и с неговото издигане тя става част от имперския двор и получава титлата Augusta.

Живот на светица[редактиране | edit source]

Света Елена: Базилика от Рождество Христово

Тя е считана от Православието и Католическите църкви за светица, прочута със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май, празникът на пресветите равноапостолни Константин и Елена [1]. Нейният празник в Римокатолическата църква е на 18 август. Нейният празник в Коптската православна църква е на 9 Пашонс. Евсевий описва детайлите около нейното поклонничество до Палестина и други източни провинции (но не и откриването на Светия Кръст). Тя е покровителка на археолозите.

Открития на реликви[редактиране | edit source]

Света Елена: Базилика от Светия Кръст на Голгота

На осемдесетгодишна възраст според някои източници Елена е поставена начело на мисия с цел събиране на християнски реликви от нейния син император Константин I, който наскоро обявява Рим за християнски град. Елена пропътува повече от 1440 мили от Рим до Йерусалим. Градът все още бива престрояван поради разрушаването му от Адриан, предишен император, който построява храм на Венера на мястото на гробницата на Исус в близост до Голгота. Според легендата, Елена влязла в храма заедно с епископ Макарий и избрала място, където да започнат разкопките, което довело до изкопаването на три различни кръста, включително Светия Кръст и гвоздеите от разпятието. Твърди се[кой го твърди?], че за да използва чудодейната им сила в помощ на своя син, Елена поставила един от тях в шлема на Константин, а друг - в юздата на коня му. Елена напуска Йерусалим и източните провинции през 327, за да се завърне в Рим, като след нейното пътуване до Изтока Елена умира в присъствието на своя син Константин (Евсевий, Vita Constantine, 3.46). Някои от реликвите, които тя открива, са складирани в двореца ѝ в Рим, който по-късно е преправен в манастира Санта Кроче.

Елена, изобразена на монета.

На деня на Света Елена и сина ѝ, император Константин, в някои места се танцува върху жарава (нестинарство). Според някои историци, обичаят е свързан с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. Елена и св. Константин, обичаят никога не е признат от църквата.

Преображения в английския фолклор[редактиране | edit source]

Във Великобритания една късна легенда, спомената от Хенри от Хънтингдън, но направена известна от Годфрид Монмутски, твърди, че Елена е дъщеря на краля на Британия Кол от Колчестър, който се съюзил с Констанций, за да избегне война между Британия и Рим. По-нататък Годфрид заявява, че тя била отгледана като кралица, тъй като нямала братя, които да наследят престола на Британия. Изворът на Монмутски и Хънтингтън може да е бил Созомен. Въпреки това Созомен не твърди, че Елена е британка, въпреки че в Historia Ecclesiastica твърди, че нейният син Константин I е приел християнството там.[2] Няма други запазени доказателства, които да подкрепят тази легенда[3], което може да е така поради припознаване със Света Елън, съпруга на късния император Магнус Максимус.

Поне двадесет и пет святи извора съществуват в момента във Великобритания, които са посветени на Света Елена или Елън. [2] Тя е също така патронна светица на Колчестър и Абингдън.

Елена в белетристиката[редактиране | edit source]

Елена е главната героиня в Priestess of Avalon (2000), фентъзи роман от Марион Зимър Брадли и Даяна Л. Паксън. Дадено ѝ е името Ейлан и е представена като свещенослужителка в Авалон.

Елена е също така протагонистка в романа на Ивлин Уо Елена.

Източници и използвана информация[редактиране | edit source]

  1. GermanCulture.com.ua: August 18 in German History. Възстановено на 23 септември 2006.
  2. Sozomen, Salminius Hermias. Historia Ecclesiastica. Bk I, Ch. V.
  3. Гибън, Едуард (1776). Залез и упадък на Римската империя
  • „Decoding the Past - Relics of the Passion“, документален филм от 2005 на History Channel

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Helena of Constantinople“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.