Ханибалиан
Флавий Ханибалиан (починал септември 337) е член на Константиновата династия, която управлява Римската империя през 4 век.
Ханибалиан е син на Флавий Далмаций и оттам племенник на Константин I.[1][2] Ханибалиан и неговият брат Далмаций получават образованието си в Толоса от ретора Екзуперий.
През 20-те години на 4 век Константин призовава Флавий Далмаций и синовете му в Константинопол. Ханибалиан се омъжва са голямата дъщеря на Константин, Константина, през 335[1] и е обявен за nobilissimus.[3]
По повод на кампанията на Константин срещу Сасанидите (337), Ханибалиан е обявен за Rex Regum et Ponticarum Gentium, „Цар на царете и на понтийския народ“.[1][2] Вероятно намерението на Константин е да постави Ханибалиан на понтийския трон след разгрома на персите.
Персийската кампания така и не се състои, защото Константин умира през май 337. Ханибалиан умира, заедно с неговия брат Далмаций, в последвалата чистка в имперското семейство.[4]
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в Амиан Марцелин, xiv i.2.
- ↑ а б Аврелий Виктор, 41.20
- ↑ Зосим, ii.39.2.
- ↑ Зосим, iii.40.3; Флавий Клавдий Юлиан, Epistula ad Athenienses, 270 C.
Източници и използвана информация [редактиране]
Първични източници [редактиране]
- Амиан Марцелин, Rerum Gestarum XXXI
- Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus
- Зосим, Historia Nova
Вторични източници [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hannibalianus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
