Карин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карин
'49-ти император на Римската империя'
Montemartini - Carino cropped.JPG
Бюст на Карин
Лични данни
Управление 282–284 г. (като Цезар на запада с Кар)
284–285 г. (в съперничество с Диоклециан)
Пълно име Цезар Марк Аврелий Карин Август
Роден ок. 250
Починал септември, 285 г.
Предшественик Кар / Нумериан
Наследник Диоклециан
Семейство
Баща Кар
Брак Магния Урбика
Потомци (?) Нигриниан

Марк Аврелий Карин (Marcus Aurelius Carinus) е римски император от 282 до 285 година. Той е по-големия син на император Кар (282 г. - 283 г.) и е брат на Нумериан (283 - 284 г.).

Веднага след като баща му Кар става император през 282 г., Карин получава от него ранг цезар, а след това и август, през юли 283 година. Докато Кар и Нумериан се отправят към източната граница на поход срещу сасанидските перси, Карин е изпратен да управлява западните провинции. В началото той се справя добре с тази задача - в Рим преустройва курията на Сената и устройва зрелища за народа, администрира разумно провинциите на империята, потушава размириците надигащи се в Галия и Британия, побеждава квадите по р. Рейн и празнува триумф.

Смъртта на Кар в Месопотамия през 283 г., оставя императорската власт в ръцете на двамата му синове. По това време Карин се завръща в Рим и открито проявява склонността си към лекомислен и развратен живот, занемарява управлението, започва да се отнася високомерно със сенаторите и демонстрира деспотична власт.

Доколко морализаторската пропаганда на неговите опоненти се покрива с реалноста е неясно, но Карин, който управлява в критичен за империята период, едва ли е бил образец за отговорен и нравствен управник. Не съвсем достоверната История на императорите приписва на Карин всички пороци и недостатъци типични за един римски тиранин - слабост към разкоша и удоволствията, разпуснато поведение, своеволна жестокост. Пак там се споменава че през краткото си управление той се жени и развежда девет пъти. Обграден с евнуси и съмнителни лица, на които поверява важни отговорности, императора пилее време и пари в празненства, събирайки в двореца тълпа от певци, комедианти, проститутки.

Когато в края на 284 г. завръщащият се от изток негов брат и съуправител Нумериан умира, в империята отново започват граждански войни. През 284/5 г. Карин разгромява в Далмация узурпатора Юлиан от Панония, но тогава в Галия започва голямото селско въстание на багаудите.

Междувременно се появява нов претендент за трона - командира на императорската охрана Диоклециан е издигнат на мястото на починалия Нумериан (в кр. на 284 г.) от източните легиони, отказващи да приемат властта на Карин. През септември 285 г., в битката при река Морава, Илирик, Карин едва не излиза победител, когато се разнася новината че той е убит от един офицер, чиято годеница била изнасилена от императора. Около този случай липсва достатъчно яснота в записите - Диоклециан може би побеждава след като преторианците дезертират и убиват Карин в деня на сражението. Всички армии минават на страната на Диоклециан, с коeто епохата на войнишките императори приключва.

Древните биографи представят Карин в крайно неблагоприятна светлина и почти го нареждат сред най-позорните императори, сравнявайки го по поквареност, вероятно пресилено, с Елагабал и Калигула. След смъртта му е осъден на Damnatio от Сената. В действителност Диоклециан възприема и доразвива някои от методите на Карин за централизиране и укрепяне на имперската власт.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • H.W. Bird, "Diocletian and the deaths of Carus, Carinus and Numerian", Latomus 35 (1976)
  • P. Meloni, Il Regno di Cari Numeriano e Carino (Cagliari, 1948)
Римски императори
Кар
(282 - 283)
Карин (283 - 285)
съвместно с Нумериан (283 - 284)
Узурпатори: Юлиан от Панония (284 - 285)
Диоклециан
(284 - 305)
Римска империя