Карин
| Карин | ||
|---|---|---|
| 49-ти император на Римската империя | ||
| Бюст на Карин | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 282–284 г. (като Цезар на запада с Кар) 284–285 г. (в съперничество с Диоклециан) |
|
| Пълно име | Цезар Марк Аврелий Карин Август | |
| Починал | септември, 285 г. | |
| Предшественик | Кар / Нумериан | |
| Потомци | (?) Нигриниан | |
| Наследник | Диоклециан | |
| Семейство | ||
| Брак | Магния Урбика | |
| Баща | Кар | |
Марк Аврелий Карин (Marcus Aurelius Carinus) е римски император от 282 до 285 година. Той е по-големия син на император Кар (282 г. - 283 г.) и е брат на Нумериан (283 - 284 г.).
Веднага след като баща му става император, Карин получава ранг цезар, а през юли 283 г. и август. Докато Кар и Нумериан се отправят на поход срещу персите, Карин е изпратен да управлява западните провинции. В началото се справя добре с тази задача - преустройва курията на Сената в Рим, устройва зрелища за народа, администрира разумно провинциите на империята, потушава размириците надигащи се в Галия и Британия, побеждава квадите по р. Рейн.
След смъртта на Кар през 283 г., Карин се завръща в Рим и открито проявява склонността си към лекомислен живот и разврат, занемарява управлението, обгражда се с евнуси и демонстрира деспотична власт. Когато завръщащият се от изток негов брат и съуправител Нумериан умира, в империята отново започват граждански войни. През 284 - 285 г. Карин разгромява в Мизия узурпатора Юлиан от Панония, но тогава в Галия започва голямото селско въстание на багаудите.
От изток нов претендент предизвиква Карин - командира на императорската охрана Диоклециан е издигнат на мястото на починалия Нумериан (в кр. на 284 г.). В битката при река Морава, в Илирик, Карин едва не излиза победител, когато се разнася новината че той е убит от един офицер, чиято годеница била изнасилена от императора, който имал лошия навик да се забавлява с жените на подчинените си. Около този случай липсва абсолютна точност в записите - Диоклециан може да е победил след като преторианците дезертират и убиват Карин в деня на сражението. Всички армии минават на страната на Диоклециан, с коeто епохата на войнишките императори приключва.
Древните историци представят Карин в неблагоприятна светлина, почти го нареждат сред най-лошите императори, сравняват го по порочност и поквареност, вероятно пресилено, с Елагабал и Калигула. След смъртта му е осъден на Damnatio от Сената. Всъщност приемника му Диоклециан възприема и доразвива някои от методите на Карин за централизиране и укрепяне на имперската власт.
Външни препратки [редактиране]
- Historia Augusta, The Lives of Carus, Carinus and Numerian (englisch)
- William Leadbetter: Carinus (283-285 A.D.)
Литература [редактиране]
- H.W. Bird, "Diocletian and the deaths of Carus, Carinus and Numerian", Latomus 35 (1976)
- P. Meloni, Il Regno di Cari Numeriano e Carino (Cagliari, 1948)
| Римски императори | ||
| Кар (282 - 283) |
Карин (283 - 285) съвместно с Нумериан (283 - 284) Узурпатори: Юлиан от Панония (284 - 285) |
Диоклециан (284 - 305) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
|
|||||