Багауди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Багаудите (на латински: Bagaudae, Bagauden, bacaudae - от келтската дума baga [борба]; бандити) са въоръжени селяни и овчари в Галия през 3 век и през късната древност, които въстават против римското управление.

Багаудите се появяват по време на Кризата на Римската империя (235 - 284/285). Те въстават (285-286) с вождове Аманд и Елиан, против които се бори римският император Диоклециан. Те настъпват в Северна Испания, през началото на 5 век дори през Алпите. През средата на 5 век багаудите са разбити от римската войска заедно с вестготите.

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Alexander Demandt, Die Spätantike. Römische Geschichte von Diocletian bis Justinian. 284–565 n. Chr. C. H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-55993-8, S. 370f.
  • John F. Drinkwater, The Bacaudae of fifth-century Gaul. In: John F. Drinkwater, Hugh Elton (Hrsg.): Fifth-century Gaul. A crisis of identity? Cambridge University Press, Cambridge u. a. 1992, ISBN 0-521-41485-7, S. 208–217.
  • Thompson, E. A., Romans and Barbarians: The Decline of the Western Empire. (Madison: University of Wisconsin Press) 1982.
  • Léon, J.C.S., Les sources de l'histoire des Bagaudes (Paris) 1996.
  • Léon, J.C.S., Los bagaudas: rebeldes, demonios, mártires. Revueltas campesinas en Galia e Hispania durante el Bajo Imperio (University of Jaén) 1996.

Външни препратки[редактиране | edit source]