Михаил VIII Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил VIII Палеолог
византийски император
Michael VIII Palaiologos (head).jpg
Византийска миниатюра с изображение на Михаил VIII Палеолог
Лични данни
Управление 1259 - 1282
Роден 1224 г.
Починал 11 декември 1282 г.
Наследник Андроник II Палеолог
Семейство
Династия Палеолози
Баща Андроник Дука Комнин Палеолог
Майка Теодора Ангелина Палеологина
Брак Теодора Дукина Ватацина
Потомци Мануил Палеолог
Андроник II Палеолог
Константин Палеолог
Ирина Палеологина
Анна Палеологина
Евдокия Палеологина
Теодора Палеологина
Ефросина Палеологина
Мария-Деспина Палеологина
Михаил VIII Палеолог в Общомедия

Михаил VIII Палеолог (гр. Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος) е византийски император (1259-1282), родоначалник на последната византийска династия (Палеолози). С него започва последният период в развитието на Византийската империя, който се характеризира с военно-политически неуспехи, но подем в културата и изкуството.

Възкачване[редактиране | edit source]

Михаил Палеолог е син на Андроник Дука Комнин Палеолог, велик доместик на Византия, сред чиито предци могат да бъдат проследени роднински връзки с поне единадесет византийски императора.

При династията на Ласкаридите, Михаил Палеолог е висш сановник в двора на никейския василевс, но е заподозрян в заговор и бива изпратен на заточение от Теодор II Ласкарис. Михаил се спасява в Иконийския султанат, където е приет с почит и дори командва армия срещу монголите.

По-късно Михаил Палеолог е опростен от Теодор II Ласкарис и се завръща от изгнание. Само девет дни след смъртта на последния, Михаил Палеолог отстранява чрез преврат регентите на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис и се обявява за деспот (ноември 1258 г.), Велик дук а след това и за негов съимператор на 1 януари 1259 година. Встъпвайки на трона като узурпатор, новият василевс започнал щедро да награждава аристократите, присъждайки им допълнителни земя и пари, с цел да ги привлече на своя страна.

Начело на Никейската империя Михаил Палеолог продължава настъпателната външна политика на Балканите и от 1259 г. води успешна война срещу съюза на Ахейско княжество, Сицилианско кралство и Епирско деспотство. Никейските сили навлизат в Тесалия и побеждават коалицията в решаващата Пелагонийска битка. Освен това е осигурена и военноморската подкрепа на Генуа срещу венецианския флот.

Възстановяване на Византия[редактиране | edit source]

Политическите промени в Никея съвпадат с едно важно събитие - възвръщането на старата византийска столица Константинопол от властта на латините. Завръщащ се от рутинен поход в Епир, ромейският стратег Алексий Стратегопул научава от местни селяни, че латинския гарнизон в Константинопол временно отсъства. През нощта на 25 юли 1261 г. никейски части проникват в града през таен изход, показан им от селяните, при което последният латински император Балдуин II панически побягва. Това слага край на останките от т.нар. Латинска империя и формално бележи възстановяването на Византийската империя.

Тогава, с подкрепата на войската, Михаил Палеолог е обявен за единствен император (василевс) на ромеите и влиза тържествено в Константинопол.

Монети от времето на Михаил VIII Палеолог

Още в края на същата година малолетния Йоан IV Дука Ласкарис е отстранен от властта - на рождения му ден, Коледа, 25 декември 1261 г. е принуден да абдикира, след което е ослепен и изпратен в манастир до края на живота му. Тази жестока постъпка предизвиква бунт от недоволство във Витиния, насочен срещу Палеолог, но той го потушава и успява да наложи властта си окончателно.

В началото на 1262 г. никейският патриарх Арсений Авториан отлъчва Михаил Палеолог от църквата. Скоро ситуацията става много неблагоприятна за Михаил VIII, тъй като повечето от висшите духовници заемат страната на патриарха против василевса, който през 1265 г. получава и анатема. След неуспешни опити да получи опрощение, през 1266-7 г. императора издейства на специален събор патриарх Арсений да бъде свален и заточен, под благовиден предлог - обвинения за държавен заговор и нарушения на канона. Макар императора да получава опрощение от приемника на Арсений, това води до разкол на православната църква.

Управление[редактиране | edit source]

Когато тържествено е коронясан в Константинопол на 15 август 1261 г., Михаил VIII Палеолог заварва града западнал, а много сгради, включително бившият императорски дворец, ползван като обществена тоалетна, са полу-разрушени от кръстоносците, поради което дворът на василевса се пренася в предградието Влахерина.

Амбициозен и енергичен, Михаил VIII се опитва да въстанови величието на империята с дипломатически и военни средства, но на Балканите постига само частични успехи, докато в Мала Азия и на егейските острови не успява в нито едно от начинанията си. Въпреки политическите му умения и мащабният размах на неговата дипломация Византия никога повече не успява да бъде предишната велика сила в източното средиземноморие.

Имперският герб на династията Палеолог

Политика на Балканите[редактиране | edit source]

Михаил VIII поддържа съюза с Генуа, насочен срещу Венеция и Сицилианско кралство. Благодарение на генуезците е съставен флот от 75 кораба. С помощта на татаро-монголски и селджукски турски наемници Византия успява да събере армия от ок. 15 хил. души с която да воюва срещу латинските феодални владетели в Гърция. Макар че постигат някои победи, византийците не успяват да възстановят напълно своята власт там и търпят поражения срещу латините в Пелопонес през 1263 година. През същата година е споразумян съюз с египетския султан на мамелюките и с монголския хан на Кипчак.

България и Сърбия участват в съюза на Сицилианско кралство срещу византийците. Заедно с 40 хилядна армия на монголо-татарската Златна орда българите нападат ромейската част на Тракия през 1264 г., но в 1268-9 е сключен мир и династическо сродяване с българския цар Константин Тих Асен. По-късно обаче императора отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря Ефросина Палеологина за хан Ногай от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Въпреки че Михаил VIII привлича услугите на татарската Златна орда срещу българите, византийските владения в Тракия също остават засегнати от набезите на монголите.

През 1275 г. се състои още един неуспешен поход в Гърция; въпреки че флотата удържа победа, в Тесалия наемната армия на ромеите отново е победена. Византийските пълководци водят походи в България през 1279 г. срещу Ивайло (цар). В 1280 г. империята поддържа претенциите на Иван Асен III към българския царски престол, а след свалянето му нахлува в България. Опитите на Михаил VIII да контролира политическият живот в Българското царство нямат траен успех.

Отношения с католическа Европа[редактиране | edit source]

Основен враг на Михаил VIII Палеолог е Карл I Анжуйски, крал на Сицилия и Неаполитанското кралство, който планира поход за отвоюване на Константинопол от византийците и възстановяване на Латинската империя. На страната на анжуйската коалиция са също така Венеция и Франция, докато Византия е подкрепяна от Генуа и Арагон.

Опасявайки се от засилване на антивизантийския съюз на католическите владетели, или дори от нов кръстоносен поход против Константинопол, Михаил VIII изпраща до римския папа Климент IV предложения за религиозно помирение и прекратяване на схизмата. В 1274 г. Михаил VIII участва чрез посланници във Втория Лионски събор, завършил с временна уния между Католическата и Константинополската църква. Но резултатите от този политически успех се оказват недостатъчни, а при това се усилва и вътрешната обществена съпротива срещу императора, набеден за отстъпник от православието. Въпреки обявената уния, съюзените Венеция, Сицилианско кралство и Франция продължават подготовката на война срещу Византия, а през 1281 г. новият папа Мартин IV осъждва император Михаил VIII на вечна анатема. Папата, който е протеже на анжуйската династия, призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия.

В крайна сметка чрез ловка дипломация и подмолни действия, Михаил VIII успява да премахне заплахата надвиснала от запад. През 1282 г. византийски агенти предизвикват размирици в Сицилианското кралство, с което осуетяват плановете на владетелите му за агресия срещу Византия (т.нар. "Сицилианска вечерня"). Благодарение на огромен подкуп от 60 хиляди златни перпери каталаните - наемници от испанското кралство Арагон, дебаркират в Сицилия и я завладяват още в същата година. Преди да успее да се възползва напълно от новата ситуация, император Михаил VIII Палеолог умира през декември 1282 г. по време на поход в Тракия.

Политика в Мала Азия[редактиране | edit source]

До известна степен отслабването на едва въстановената византийска държава през XIV век се дължи и на последствията от управлението на Михаил VIII, който изтощава ограничените си ресурси в една твърде широкомащабно замислена политика. Военните му стремежи на запад и неговият страх от военни бунтове вътре в страната, стават причина от източните граници да бъдат изтеглени множество дребни земевладелци, т.нар. акрити, военизираното селско население, което дотогава е представлявало основната защита на ромеите в Мала Азия. Оголването на малоазийската граница в следващите десетилетия ще улесни проникването на турския бей Осман и наследниците му във византийските владения на малоазийската област Витиния.

Смятайки западащият и разединен Иконийски султанат в Мала Азия за незначителна опасност, Михаил VIII обръща гръб на мюсюлманските си противници от изток, с което дава на многобройните турски феодали (бейове) достатъчно дълъг период на спокойствие, през който техните дребни владения се превръщат в независими военизирани държави, които в крайна сметка ще доведат Византийската империя до нейната гибел.

Карта на възстановената Византия и нейните съседи, ок. 1265 г.

Вижте още[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Geanakoplos, Deno J., Emperor Michael Palaeologus and the West (Harvard University Press, 1959)
  • Heath, Ian, Byzantine Armies, AD 1118—1461 (Osprey Publishing, 1995). ISBN 1-85532-347-8
  • Nicol, Donald. The Last Centuries of Byzantium, 1261—1453 (Cambridge University Press, 1993). ISBN 0521 43991 4
  • Vannier, J-F. Les premiers Paléologues (Etudes prosopographiques), 1989


Алексий V Дука Византийски император (1261 – 1282) Андроник II Палеолог