Акрити
Акритите (на старогръцки: ακρίτες) са особено съсловие във Византийската империя, което представлява организирана общност от свободни селяни - войници, разположени по граничните периферни райони на Мала Азия. Акритите защитават границата срещу набезите на мюсюлманите - араби и селджукски турци. Организацията им започва да се формира по време на арабското нашествие към Мала Азия през VII-VIII век. Окончателно акритското съсловие е създадено през IX-X век едновременно с военно-административната реформата в империята и формирането на темите. Акритската среда формира свой вид субкултура и фолклор, например музикалния жанр на лаиката.
Постепенно, с повишаване на военното напрежение и усилване силата и интезивността на военния натиск от страна на турците в Мала Азия, ролята на съсловието на акритите намалява за сметка на наемния елемент във византийската армия (първо на арменците, а след това и на турците). Ролята на акритите в борбата срещу газиите постепенно намалява. През XIII-XV век Византия губи религиозната война в региона, като джихада побеждава, слагайки началото на Османската империя.
Михаил VIII Палеолог, след възстановяването на Византия през 1261 г., лекомислено ликвидира акритското съсловие, изхождайки от предположението, че Румелийския султанат няма бъдеще след битката при Кьосе даг.
