Теодора Дукина Ватацина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теодора
византийска императрица
Du Cange emperors.jpg

Императрица Теодора, заедно със съпруга си Михаил VIII и сина им Константин. Гравюра от Glossarium mediae et infimae Latinitatis на Шарл дю Канж, 1710.
Лични данни
Родена 1240
Никейска империя
Починала 4 март 1303
Византия
Семейство
Брак император Михаил VIII Палеолог
Династия Ватаци, Палеолози
Баща Йоан Дука Ватаци
Майка Евдокия Ангелина

Теодора Дукина Ватацина (на гръцки: Θεοδώρα Δούκαινα Βατάτζαινα, Theodora Doukaina Vatatzaina, 1240 - 4 март 1303) е византийска императрица, съпруга на император Михаил VIII Палеолог.

Семейство[редактиране | edit source]

Теодора е дъщеря на Йоан Дука Ватаци (* 1215) и Евдокия Ангелина. Георги Акрополит съобщава, че родителите на Теодора умират рано (майка ѝ умира последна през 1250 г.) и малката Теодора е отгледана от никейския император Йоан III Дука Ватаций, чичо на баща ѝ, който обичал Теодора като собствена дъщеря.

През 1253 Йоан III омъжва Теодора за Михаил Палеолог, който е внук на византийския императиор Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина. Благодарение на произхода и качествата си съпругът на Теодора бързо се издига в имперската йерархия.

Теодора Ватацина и Михаил Палеолог имат седем деца:

След смъртта на Йоан III властта в Никейската империя преминава в ръцете на Теодор II Ласкарис. Новият император е първи братовчед на бащата на Теодора, поради което тя и съпругът ѝ се ползват с доверието на новия император.

Теодор II обаче оставя администрацията в ръцете на на бюрократи от средната класа вместо в ръцете на висшите аристократи. Това е причина срещу императора и първия му министър, мегадоместика Георги Музалон, да се формира опозиция в лицето на благородниците. Начело на благородническата фракция застава съпругът на Теодора. През 1256 г. Михаил Палеолог е уличен в заговор с иконийския султан Кейкубад II и е прогонен от Никея в Икония. Не е известно дали Теодора е последвала съпруга си в изгнаничеството му или е останала в Никея.

През 1258 г. Теодор II отзовава Михаил обратно в Никея, като дава гаранции за сигурността му. Михаил е реабилитиран и е възстановен на предишната си длъжност - командир на френските наемници.

Теодор II умира от епилепсия на 18 август 1258 и е наследен от малолетния Йоан IV Ласкарис, втори братовчед на Ирина. Императорът управлява чрез регентството на Георги Музалон. Георги Музалон обаче е убит и мястото му е заето от Михаил Палеолог, който съсредоточава властта в ръцете си. Така Теодора се оказва омъжена за новия господар на Империята.

Императрица[редактиране | edit source]

На 1 януари 1259 Михаил Палеолог е провъзгласен за съимператор на Йоан IV. Михаил се ползва с подкрепата на старите си съюзници от аристократическата фракция и с тази на Република Генуа.

На 25 юли 1261 г. никейският военачалник Алексий Стратегопул успява да превземе Константинопол, столица на Латинската империя след 1204 г. На 15 август 1261 Михаил Палеолог влиза триумфално в града. Скоро в Константинопол пристигат Теодора и децата ѝ. През септември 1261 г.Михаил Палеолог е коронован за император на възродената Византийска империя. Теодора е обявена за императрица и получава титлата Августа.

На 25 декември 1261 г. останалия в Никея Йоан IV е детронирн и ослепен по заповед на Михаил VIII Палеолог.

Михаил VIII Палеолог умира на 11 декември 1282. Императрица Теодора надживява съпруга си с почти 21 години. Тя умира на 4 март 1303.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Theodora Doukaina Vatatzina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.