Дука (фамилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дука (на гръцки: Δούκαι, Dukas; мн.ч. Dukai; женска форма: Δούκαινα; Dukaina) е известна византийска династична фамилия от 11 век. Първият византийски император, когото излъчва фамилията е Константин X Дука (1059-1067), който е син на Андроник Дука, благородник от Пафлагония, близо до Никополис на Черно море, в Мала Азия, който е заемал длъжността стратег на византийската тема Паристрион (Подунавие). Константин придобива влияние в императорския двор след като се жени за Евдокия Макремболитиса, племенница на константинополския патриарх Михаил Керуларий, който е в основата на Виликата схизма между католическата и православната църква от 1054 г.

През 1057 г. Константин подкрепя възцаряването на Исак I Комнин, но скоро след това преминава към противниците на реформената политика на новия император. Благодарение на позицията си през ноември 1059 г. Константин е избран за наследник на Исак I Комнин и на 24 ноември 1059 е коронован за император.

Синът на Константин, Михаил VII Дука, управлява в годините 1071-1078 г., непосредствено след разгрома при Манцикерт, след като император Роман IV Диоген е свален, ослепен и и прокуден.

Всички византийски императори, представители на фамилията са:

След превземането на Константинопол от латинците, зет на никейския император Теодор I Ласкарис е Йоан III Дука Ватаци, като никейска управляваща фамилия Ватаци се явява клон на по-старата фамилия Дука. През 1246 г. управляващите Никея Ласкариди успяват да се споразумеят с управляващата Солун византийска династия на Ангелите. Втората съпруга на Йоан III Дука Ватаци е дъщерята на император Фридрих II, а синът му Теодор II Ласкарис и внукът му Йоан IV Дука Ласкарис управляват Никейската империя почти до възстановяването на Византия от последната управляваща Източната Римска империя династия, тази на Палеолозите.

Приеманата за първата жена-историк Анна Комнина в своята "Алексиада" се изказва твърде неласкаво за управлението на империята от представителите на фамилията Дука през 11 век.

Източници[редактиране | edit source]

  • Фамилията Дука
  • Christian Settipani: Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs; Les princes Caucasiens et l´empire du VIe au IXe siècle. De Boccard, Paris 2006, ISBN 2-7018-0226-1, S. 81.
  • Alexander Petrovich Kazhdan: The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, New York/ Oxford 1991, ISBN 0-19-504652-8.
  • Demetrios I. Polemis: The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. The Athlone Press, London 1968, ISBN 0-485-13122-6.
  • Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, Stanford, California 1997, ISBN 0-8047-2630-2. (books.google).
  • Christian Settipani: Nos Ancêtres de l´Antiquité. Editions Christian, Paris, 1991, ISBN 2-86496-050-6.
  • Schwennike: Europäische Stammtafeln. 1984, Tafel 180, 182, 183.
  • Krsmanović, Bojana 2003: Appearance and origin of the Doukas family