Ирина Палеологина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За византийската императрица вижте Ирина Палеологина (съпруга на Матей Кантакузин).

Ирина Палеологина
царица на България
Лични данни
Родена 13 век
Починала след 1305 г.
Предшествана от царица Мария Палеологина
Наследена от царица Кира-Мария
Семейство
Брак Цар Иван Асен III
Династия Палеолози
Баща Михаил VIII Палеолог
Майка Теодора Дукина Ватацина

Ирина Палеологина е българска царица, съпруга на цар Иван Асен III (1279-1280) и дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог.

Биография[редактиране | edit source]

През 1277 г. избухва въстанието на Ивайло, което се развива доста успешно: цар Константин Асен е посечен и се очертава съюз между Ивайло и овдовялата царица Мария Палеологина, стремяща се да запази престола за сина си Михаил. Този съюз плаши византийския император Михаил VIII Палеолог, понеже Мария е негов заклет враг. С амбицията да се намеси във вътрешните междуособици и борби в България и да провали плановете на българската царица Мария, Михаил VIII Палеолог омъжва през 1278 г. дъщеря си Ирина за Иван Асен, син на болярина Мицо, бивш български цар. Същевременно Иван Асен е обявен за цар, като се използва родството му по женска линия с Асеневата династия — майка му е дъщеря на цар Иван Асен II.

През 1279 г. Иван Асен III и Ирина успяват да влязат в Търново, подпомогнати от ромейски войски и с подкрепата на част от болярската опозиция, преследвана от царица Мария. Византийските хронисти пишат, че новата царска двойка не се чувствала „особено уютно“ в Търновския дворец заобиколени с врагове. Сред най-опасните им противници е болярина Георги I Тертер, който не криел аспирациите си към престола. Не по-малко проблеми предизвиква и Ивайло, който след битката с татарите при Дръстър, се насочва отново към Търново.

За да се противопостави на Ивайло и укрепи позициите на марионетките си в Търново Михаил Палеолог изпраща към България, през лятото на 1279 византийски войски. На 17 юли византийските части са разбити от Ивайло край Девня. Месец по-късно, на 15 август, е обърната в бяг и другата армия, изпратена на помощ на управляващите. Положенито на Иван Асен III и Ирина станава нетърпимо и с помощта на малкото останали им верни хора те напукат Търново. При бягставото си те задигат тайно царската хазна и се устремяват към Месемврия, откъдето с кораб се добрират до Константинопол. Там съгласно предварителната договореност Иван Асен е обявен за деспот, а Ирина за деспина.

В историята на Георги Пахимер се съобщава, че няколко години след смъртта на съпруга си, Ирина се опитва да разбунтува латините срещу брат си Андроник II. Поводът за действията ѝ според Георги Пахимер било убийството на зет ѝ Роже дьо Флор през 1305 г. Тъй като действията ѝ са разкрити, Ирина е поставена под домашен арест:

Неочаквано дойде Баригерий с извънредно голям кораб... И той проводи пратеници предварително и съобщи твърде страшни работи за сестрата на императора, вдовицата на Асен. Той съобщаваше, че тя изпратила при тях доверения си човек Канавурий и ги подстрекавала срещу императора по причина на стария си гняв заради кесаря. Когато императорът узна това, той разследва и научи отчасти това, което бе узнал. Той се разгневи на сестра си и я затвори в двореца, като остави нещата около нея да бъдат разследвани по-обстойно...[1]

Наследници[редактиране | edit source]

От брака между Иван Асен III и Ирина се раждат седем деца — пет сина и две дъщери:

  1. Михаил
  2. Андроник
  3. Исаак
  4. Мануил
  5. Константин
  6. Теодора
  7. Мария — омъжена за Роже дьо Флор

Така се появява големия византийски клон на Асеневата династия.

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Георги Пахимер. История — В: ГИБИ, X, 1980, с. 216-217. Превод на: Михаил Войнов.