Алексий III Ангел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексий III Ангел
източноримски император
Alexius III cropped.jpg
аспрон на Алексий III
Лични данни
Управление 8 април 1195 - 1 август 1203
Роден ок. 1153
Починал 1211 или по-късно
Семейство
Династия Династия на Ангелите
Баща Андроник Ангел
Брак Ефросина Дукина Каматерина
Алексий III Ангел в Общомедия

Алексий III Ангел (на гръцки: Αλέξιος Γ' Άγγελος) е император (василевс) на Източната Римска (Византийска) империя от Династия на Ангелите. Управлява от 1195 до 1203 г.

Алексий Ангел е по-голям брат на император Исак II Ангел, който го назначава за севастократор и военачалник. Узурпира властта с помощта на войските, след като сваля и ослепява брат си, император Исак II Ангел, докато последния се намира на лов в Македония.

Управление и упадък[редактиране | edit source]

Алексий III заварва империята отслабена и притисната от външни агресори. Макар че се проявява като любезен и снизходителен владетел, Алексий III е слаб и неспособен управник, при който империята върви към упадък. Той се намира под влиянието на съпругата си - амбициозната Ефросина Дукина Каматерина, която именно го подтиква да направи преврат за да дойде на трона.

За да спечели популярност, след като е узурпирал трона на брат си, Алексий започва да раздава парите, които Исак II е събирал за подготвянето на военни действия. Поради финансовите затруднения императора увеличава данъците, но разпуска голяма част от армията и се отдава главно на дворцови развлечения. През управлението му във Византия разцъфтява невиждана корупция.

Външна политика[редактиране | edit source]

Външнополитическото положение Византия по времето на Алексий III също търпи неблагоприятно развитие с поредица от безславни отстъпки и поражения. Високомерието и арогантния тон на ромейската дипломация, на фона на залязващата имперска мощ на Византия, не впечатляват чуждестранните владетели, а предизвикват присмеха им.

Германския император Хайнрих VI заплашва да обяви война на Византия, ако не получи паричен откуп. Алексий III въвежда специален данък наречен алеманикон (гр. ἀλεμανικόν) и едва успява да събере парите, след като ограбва скъпоценностите от императорските гробници в църквата Свети Апостоли (Константинопол). Не била пощадена дори гробницата на самия Константин Велики. Тъй като междувременно германският император умира (1197 г.), Алексий III не изплаща откупа, а го използва за да преустрои дворците и градините си.

Продължава без успех войната срещу българите и техните кумански съюзници, които опустошават византийските владения в Тракия. През 1198-1201 г. Алексий III е принуден да воюва с българските феодали Добромир Хриз и Иванко, отцепили се като самостоятелни владетели в Македония (около Просек) и Родопите. В резултат на мирен договор с цар Калоян през 1201/1202 г. Византия губи значителни територии около Средец, Ниш, Браничево и Белград. На изток, селджукските турци продължават да отнемат територии от византийците.

IV Кръстоносен поход, сваляне и изгнание[редактиране | edit source]

През лятото на 1203 г. западните рицари и венецианците, участници в Четвъртия кръстоносен поход, се явяват пред Константинопол, водейки със себе си претендента за византийския престол - младият Алексий IV Ангел, син на детронирания Исаак II. По това време византийския флот и армия се намират в окаяно състояние, занемарени и дълго време пренебрегвани от императора. Без да успее да окаже отпор, Алексий III бяга от столицата, а племенникът му заема трона заедно с ослепения Исаак II. Само година по-късно (1204 г.) кръстоносците превземат Константинопол, ликвидират Византия и основават Латинската империя.

Остатъкът от живота си бившият император прекарва в изгнание и неуспешни опити да си върне изоставения престол. През 1211 г. той се опитва да завладее Никея с помощта на селджукските турци, но съюзниците му са разгромени, а той самият е пленен от никейския император Теодор I Ласкарис, принудително замонашен и пратен в манастир в никейските владения.

Деца[редактиране | edit source]

Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина имат три дъщери:

Вижте също[редактиране | edit source]

Алексий III Ангел в Promptuarii Iconum Insigniorum, 1553 г.

Изтеглени на 24.12.2007

Източници[редактиране | edit source]

  • Ljubomir Maksimović: Alexios III. Angelos. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 386.
  • Warren T. Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, (Stanford University Press, 1997), 717.
  • Plate, William. Alexios III Angelos. // William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. Т. 1. Boston, Little, Brown and Company, 1867. с. 130.
Исак II Ангел Византийски император (1195 – 1203) Алексий IV Ангел