Алексий III Ангел
| Алексий III Ангел | ||
|---|---|---|
| източноримски император | ||
 |
||
| аспрон на Алексий III | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 1195 - 1203 | |
| Роден | ок. 1153 | |
| Починал | 1211 или по-късно | |
| Семейство | ||
| Брак | Ефросина Дукина Каматерина | |
| Династия | Династия на Ангелите | |
| Баща | Андроник Ангел | |
Алексий III Ангел (на гръцки: Αλέξιος Γ' Άγγελος) е император на Източната Римска империя от 1195 до 1203 г. Узурпира властта с помощта на войските, след като сваля и ослепява брат си, император Исак II Ангел, докато последния се намира на лов в Македония.
Съдържание |
Управление и упадък [редактиране]
Алексий III заварва империята отслабена и притисната от външни агресори. Макар че се проявява като любезен и снизходителен владетел, Алексий III е слаб и неспособен управник, при който империята върви към упадък. Той се намира под влиянието на съпругата си - амбициозната Ефросина Дукина Каматерина, която именно го подтиква да направи преврат за да дойде на трона.
За да спечели популярност, след като е узурпирал трона на брат си, Алексий започва да раздава парите, които Исак II е събирал за подготвянето на военни действия. Поради финансовите затруднения императора увеличава данъците, но разпуска голяма част от армията и се отдава главно на дворцови развлечения. През управлението му във Византия разцъфтява невиждана корупция.
Външна политика [редактиране]
Външнополитическото положение Византия по времето на Алексий III също търпи неблагоприятно развитие. Високомерието и арогантния тон на ромейската дипломация, на фона на залязващата имперска мощ на Византия, не впечатляват чуждестранните владетели, а предизвикват присмеха им. Германския император заплашва да обяви война на Византия, ако не получи паричен откуп от Алексий III, който едва успява да събере парите, след като ограбва императорски гробници в църквата "Св. Апостоли" в Константинопол. Тъй като междувременно германският император умира, Алексий не изплаща откупа, а го използва за да преустрои дворците и градините си.
Продължава без успех войната на Исак II с българите и техните кумански съюзници, които опустошават византийските владения в Тракия. През 1198-1201 г. Алексий III е принуден да воюва с българските феодали Добромир Хриз и Иванко, отцепили се като самостоятелни владетели в Македония (около Просек) и Родопите. В резултат на мирен договор с цар Калоян през 1201/1202 г. Византия губи значителни територии около Средец, Ниш, Браничево и Белград. На изток, селджукските турци продължават да отнемат територии от византийците.
IV Кръстоносен поход, сваляне и изгнание [редактиране]
През лятото на 1203 г. западните рицари и венецианците, участници в Четвъртия кръстоносен поход, се явяват пред Константинопол, водейки със себе си претендента за византийския престол - младият Алексий, син на детронирания Исаак II. Без да успее да окаже отпор, Алексий III бяга от столицата, а племенникът му заема трона. Година по-късно (1204 г.) кръстоносците превземат Константинопол и основават Латинската империя.
Остатъкът от живота си Алексий III прекарва в изгнание и неуспешни опити да си върне изоставения престол. През 1211 г. той се опитва да завладее Никея с помощта на селджукските турци, но съюзниците му са разгромени, а той самият е пленен от никейския император Теодор I Ласкарис, принудително замонашен и пратен в манастир в никейските владения.
Вижте също [редактиране]
Изтеглени на 24.12.2007
- Сказкин, С. (ред.), История Византии, том 2 (часть 2, глава 14)
- Диль, Ш., История Византийской империи (глава 6, "Век Комнинов")
- Дашков, С., Императоры Византии
- Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том 3, София 1972
| Исак II Ангел | → | Византийски император (1195 – 1203) | → | Алексий IV Ангел |
