Изник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изник
İznik
Зелената джамия в Изник
Зелената джамия в Изник
Турция
Red pog.png
Изник
Мармара
Red pog.png
Изник
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Бурса
Надм. височина 87 m
Население (2007) 20 169 души
Пощенски код 16 860
Телефонен код 0224
Изник в Общомедия

Изник (на турски: İznik) е град в Турция, разположен на езерото Изник (İznik Gölu) на малоазиатския бряг срещу Истанбул. В Античността градът носи името Никея (на гръцки: Νικαια, на латински: Nicaea) и е главен град на областта Витиния. Основан е от Антигонос I Монофталмос под името Антигонея.

В християнството градът е известен с Никео-Цариградския символ на вярата, приет на Първия и Втория никейски събор325 и 787 г. През 1080 г. е превзет от селджуките, а през 1097 г. — от кръстоносците и предаден на византийците. През 1204 г., когато Константинопол пада под властта на латинците, тук император Теодор I Ласкарис основава Никейската империя. През 1331 г. градът попада окончателно под османска власт.

Днес малкият град Изник (с население 20 169 души от преброяването през 2000 г.) е център на керамичното производство в Турция. Тук се прави известният изнишки порцелан.

Забележителности[редактиране | edit source]

Крепостни стени, няколко църкви ("Св. София" от IV в. и "Успение Богородично"), театър, археологически музей.

Литература[редактиране | edit source]

  • Semavi Eyice, İznik-Nicaea: Tarihçesi ve eski eserleri/The history and the monuments of İznik (Nicaea), Istanbul 1988
  • Clive Foss, Nicaea, a byzantine capital and its praises. With the speeches of Theodore Laskaris in praise of the great city of Nicaea and Theodore Metochites Nicene Oration, Brookline, Massachusetts 1996
  • Bedri Yalman, Nicea // Enciclopedia dell'arte antica Secondo, Suppl. 1971-94 IV. Rom 1996, 8-11
  • Isıl Akbaygil, Halil İnalcık, Oktay Aslanapa, İznik throughout history, Istanbul 2003
  • Sabine Möllers, Die Hagia Sophia in İznik, Nikaia, след 1994
  • Michael Altripp, Überlegungen zum Synthronos der Hagia Sophia in İznik-Nikaia // Byzantinische Zeitschrift 92 (1999), 448-454
  • Theodor Schmit, Die Koimesis-Kirche von Nikaia. Das Bauwerk und die Mosaiken, Berlin 1927
  • Oskar Wulff, Die Koimesiskirche in Nicäa und ihre Mosaiken, Straßburg 1903
  • Urs Peschlow, Neue Beobachtungen zur Architektur und Ausstattung der Koimesiskirche in İznik // Istanbuler Mitteilungen 22 (1972), 145-187

Външни препратки[редактиране | edit source]

В статията е използван текста на статията в немската Уикипедия [[1]]