Кьосе Михал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кьосе Михал
основател на династията Михалоглу и пръв османски бег
Роден
Починал
Религияислям

Кьосе Михал (на турски: Köse Mihal) е византиец, приел исляма. Един от ранните османски военни предводители и основател на династията Михалоглу[1].

Голобрадият Михал (т.к. правоверните носят бради) е дясна ръка на основателя на Османската империя Осман I и е приеман в историографията за първия значим християнски ренегат, отхвърлил византийската служба и приел нова вяра и господар. [2]

Известен е още в османската завоевателна традиция и като Гаази Михал и Абдула Михал Гаази. [3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След като Михаил VIII Палеолог изоставя своите акрити много местни малоазийски гърци се присъединяват доброволно или принудително към османците. Османският летописец Мехмед Нешри съобщава, че Кьосе Михал първоначално се бие с османците, но е пленен от тях и понеже ги впечатлил с храбростта си, животът му бил пощаден, като приема (пак според Нешри не съвсем доброволно) исляма[5][6][7]. От този момент Кьосе Михал започва да действа като съветник и дипломатически агент на Осман I. [8] Така например според османския хронист Ходжа Садеддин крепостта Бурса се предава без бой именно благодарение на неговата намеса[1]. Иначе легендата романтично описва преобръщането на вярата и службата на Кьосе Михал с един негов сън. Мехмед Нешри предава, че му се присънило видението на една нова империя на мястото на пропадналата вече Византия, която ще властва над света, и това го накарало да стане едноверец, приятел и верен другар с Осман Гази. [9] Събитието се датира от историците между 1304 и 1313 година и по времето на византийския император Андроник II Палеолог, след военната кампания на каталунската компания. [10][11][12]

Кьосе Михал продължава да играе важна роля като дипломатически съветник и пратеник и при Орхан I, син и наследник на Осман Гази, и в този смисъл е първият важен християнски ренегат в бъдещата Османска империя. [13][14] Потомците на Кьосе Михал са известни с фамилията Михалоглу и заемат високи и най-вече важни държавни служби в империята, особено през XV и XVI век и до времето на Сюлейман Великолепни. Те са в основата на редица политически и военни успехи, особено в Румелия, чието бейлербейско средище и седалище е днешната българска столица София. [15]

След превземането на Бурса, Кьосе Михал вече не се споменава в източниците и се предполага, че е починал около 1340 г. [16] Според някои историци Кьосе Михал е погребан в тюрбе в Одрин, където е учреден еничарският корпус. [4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Чорбаджиев, Николай. Родът Михалоглу и ислямът (pdf) // Епохи 16 (1). Велико Търново, Университетско издателство Св. св. Кирил и Методий, 2008. с. 91 – 110. Посетен на 28 ноември 2019.
  2. ↑ Михалоглу ((de)) // Архивиран от оригинала на 2017-08-19. Посетен на 2017-07-07.
  3. ↑ Михалоглу ((de)) // Архивиран от оригинала на 2017-08-19. Посетен на 2017-07-07.
  4. ↑ а б Franz Babinger:Mikhalik-OGHLU. In E. J. Brill's first encyclopaedia of Islam. Leiden 1913 – 1936, S.493 – 495
  5. ↑ Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съст. и превод от османотурски М. Калицин. С., 1984, с. 30.
  6. ↑ Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съст. и превод от османотурски М. Калицин. С., 1984, стр. 46 – 47.
  7. ↑ Калицин, М., „Корона на историите“ на Ходжа Садеддин. Превод от османотурски, студия и коментари. В. Търново. 2000, стр. 106 – 107
  8. ↑ Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of the House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 32ff
  9. ↑ Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of the House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 32ff
  10. ↑ Leunclavius:Annales sultanorum othmanidarum, Frankfurt 1596, Sp 129
  11. ↑ Mehmed Nesrî: Kitab-i Cihan-Nümâ – Nesrî Tarihi 1.Cilt, Ed: Prof. Dr. Mehmet A. Köymen and Faik Resit UNAT
  12. ↑ İsmail Hakkı Uzunçarşılı:Osmanli Tarihi Cilt I-IV Ankara1972 – 1978
  13. ↑ Nicolae Jorga:The history of the Ottoman Empire,presented by source, unchanged reissue, Primus Verlag Darmstadt 1997, Vol 2, p. 204
  14. ↑ Hans Joachim Kissling:Dissertationes orientales et Balcanica collectae, III. The Ottomans and Europe. Munich 1991, p. 217 – 225
  15. ↑ Richard F. Kreutel:life and deeds of the Turkish emperor. The anonymous vulgärgriechische Chronik Codex Barberinianus Graecus 111 (Anonymus Zoras). Graz et altera 1971, p. 94f
  16. ↑ Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 299

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кьосе_Михал&oldid=11972395“.