Осман I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осман I Гаази
османски бей
Осман I Гаази 
Роден: 1258
Сьогют, Иконийски султанат
Починал: 1324  (на 66 години)
Бурса, Османска империя

Осман I Гаази (на османски турски: عثمان غازى) е турски бей, първият самостоятелен владетел от Османската династия.

Биография[редактиране | edit source]

Османският бейлик в началото и края на управлението на Осман I

Достоверните сведения за живота на Осман Гаази са оскъдни, като голяма част от известното за него се съдържа в по-късни легенди, често обслужващи пропагандата на Османската династия.[1]

Според традицията Осман е роден през 1258 г. Той е легендарен син на Ертугрул, владетел на един от множеството турски бейлици на северозападната граница на Иконийския султанат с център в градчето Сьогют в долината на река Сакария.[1] Осман наследява баща си през 1281 г. Първите военни и политически действия Осман Гази провежда срещу византийците.

Около 1302 г. Осман нанася поражение на византийския военачалник Музалон. Малко по-късно той завзема Белакома (Беледжик) и още няколко крепости в долината на Сакария - Инегьол, Кьопрюхисар, Ярхисар, Йенихисар.[1]

Докато Осман бележи своите политически и военни успехи, през 1299 г. се разпада Селджукският султанат и той става самостоятелен владетел.

Осман Гаази поставя за управители на завоюваните райони синовете си и брат си. Ескишехир се управлявала от брат му Гюндюз, Караджахисар от сина му Орхан Гази, Ярхисар от Хасан, Инегьол от Тургут. Останалите стратегически зони са дадени за управление на най-приближените му командири, отличили се при тяхното завоюване. По този начин той ги прави зависими и си осигурява тяхната по нататъшна подкрепа.

През 1302 г. османските войски разгромяват византийците при крепостта Куюнхисар и със завземането ѝ навлизат в Мармара. В края на 1306 г., след завземането на Кестел, Кете и Улубат, е подписан първият военен договор в историята на Османската империя — с Византия, след като офанзивата на каталунската компания.

Осман Гаази започва да оказва натиск върху Византийската империя, като контролира едни от най-важните за нея търговски пътища. През този период част от населението на завоюваните от Осман територии започва доброволно до приема исляма. Сред тях имало даже и принцове от византийската династия, като Косе Михал, принц на Харманхия. Заедно със своята армия той доброволно се присъединил към османците и по този начин неговите крепости Ефке, Мезек и Акхисар преминали към територията на Осман. През 1315 г. е завзета Бурса и обявена съвсем символично за първата османска столица.

През 1320 г., поради заболяване на Осман Гаази, властта преминава в ръцете на сина му Орхан Гаази. Под негово командване османската армия завзема областите Мудания и Гемлик (1321), Акиази и Анякой (1323 г.), Карамурсел и Карацебей (1324) и Орханели (1325). Осман Гаази наследява територия от 4800 квадратни километра и успява да предаде на сина си 16 000 квадратни километра.

Осман Гаази, освен че завоюва нови територии, създава и много закони. Местните спахии, събирайки тимара от селяните, си осигуряват средства за закупуването на коне и оръжия, необходими за многото войни.

Осман I вероятно умира през 1324 г. Според най-ранния автентичен османски документ, съставен през март 1324 г., по това време той вече е починал.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 35-37.

Вижте също[редактиране | edit source]