Селим I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Селим I
Султан на Османската империя
Селим I 
Роден: 10 октомври 1470
Амасия, Османска империя
Починал: 22 септември 1520
Одрин, Османска империя

Селим I Явуз е 9-ият султан на Османската империя в периода 25 април 1512 - 25 септември 1520 г.. Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (повелител на правоверните). Негов син е султан Сюлейман I или още Сюлейман Великолепни. Негова първа жена била Айше Хафса Султан от нея той имал 3 дъщери и един син, Хатидже султан, Бену султан, Шаху хубан Султан и Сюлейман.

Селим I е един от най-войнствените османски султани. Продължава завоевателната политика на предшествениците си. През 1516 завоюва Северен Иран, Сирия, Палестина, а през 1517 - Египет, както и градовете Мека и Медина. Прозвището си "Явуз" (смел, жесток, суров - погрешно превеждано у нас като "Страшни") получава заради избиването на над 40 000 шиити.

След завладяването на Кайро отвежда последния абасидски халиф в Истанбул заедно с основните атрибути на халифската власт – плаща на Пророка, знамето и други свещени реликви. Това дава основание на османските султани да се обявят за халифи. Освен Султан Сюлейман Великолепни негови деца са също шехзаде Орхан шехзаде Муса шехзаде Коркут Хатидже Султан Бейхан Султан Шах Султан и Фатма Султан.

Умира през септември 1520 г. в Одрин. Вероятни причини за смъртта му са антракс или рак на кожата Отделни бунтове срещу него са вдигнали братята му шехзаде Ахмед най-стария жив син на Баязид Втори и шехзаде Коркут.