Мурад I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мурад I
османски султан
Мурад I 
Роден: 1326
Османски бейлик
Починал: 15 юни 1389  (на 63 години)
Косово поле, Косовско деспотство

Мурад I (на османски турски: مراد), известен и с прозвището Худавендигяр („Богоподобни“), е османски владетел, първият, използвал титлата султан, който наследява баща си Орхан I през 1362 година и управлява до смъртта си на 15 юни 1389 година.

Биография[редактиране | edit source]

Султанската тугра на Мурад I

Мурад е роден през март или юни 1326 година в Сьогют или в Бурса. Той е син на османския владетел Орхан I и византийската принцеса Елена (Нилюфер).

Мурад наследява баща си Орхан след неговата смърт през 1362 година, вероятно след краткотрайни безредици, при които отстранява своите братя. Според някои сведения през първите години на управлението си той може би губи за известно време Анкара, османско владение още от времето на Орхан, тъй като през 1364 година там се намира емирът на Еретна. По същото време Мурад утвърждава османската власт над целия азиатски бряг на Босфора и през 1368 година венецианците водят преговори с него за своето присъствие в Юскюдар.[1] През този период Евренос завзема Гюмюрджина и установява османската власт в Западна Тракия.[2]

През 1366 година флотът генуезкия управител на Лесбос Франческо Гатилузо и на графа на Савоя и братовчед на византийския император Йоан V Амедей Савойски успява да отнеме от османците Галиполи. Въпреки този неуспех, през 1369 година османски войски завземат ключовата за Източна Тракия крепост Адрианопол. На 26 септември 1371 година османците нанасят тежко поражение и на войските на сярския деспот Иван Углеша и прилепския крал Вълкашин в Черноменската битка. В началото на 70-те години Мурад установява контрол над основната част от Северна Тракия. По това време той взима за жена Кера Тамара, сестра на наскоро наследилия българския трон Иван Шишман, когото започва да смята за свой васал.[3]

През 1372 година османски войски за пръв път правят опит за завземат Солун, което предизвиква неуспешни преговори за съвместни действия между католическите и православни владетели в Гърция. През следващата година Мурад и император Йоан V водят съвместни военни действия срещу своите разбунтували се синове Савджъ и Андроник и успяват да ги разгромят. През 1376 година с помощта на генуезците и османците Андроник успява да избяга от затвора и взема властта в Константинопол, затваряйки на свой ред баща си, като връща Галиполи на османците в замяна на тяхната помощ. Мурад продължава да се намесва активно в делата на Империята, която смята за своя васална държава. През 1379 година той, заедно с венецианците, оказва помощ на Йоан срещу Андроник и генуезците и обсажда Галата, като през 1381 година поставя двамата претенденти за съимператори.[4]

Успоредно с успехите си на Балканите Мурад разширява османските владения и на юг във вътрешността на Анадола. Около 1378 година той жени сина си Баязид за дъщеря на владетеля на Гермиян, като на практика анексира емирството. Малко по-късно е присъединен и съседния Хамидски бейлик.[5]

В началото на 80-те години румелийските бейлербейове Лала Шахин и Тимурташ провеждат няколко успешни похода към Епир и Албания, действайки съвместно с османския васал Тома Прелюбович, деспот на Епир. По това време Мануил, синът на император Йоан V, се установява в Солун, откъдето започва да напада османците. През 1383 година срещу него са изпратени войски, водени от великия везир Хайреддин Чандарлъ. В края на годината той завзема Сяр, а след продължителна обсада в началото на 1387 година пада и Солун. По време на обсадата османците завладяват цяла Южна Македония с Бер, Битоля и Охрид, а през 1385 година самият Мурад превзема Ниш.[6]

През 1385 година Мурад прекъсва военните действия на Балканите, поради възникналия конфликт с анадолското емирство Караман. През следващата година той постига известни успехи и дори обсажда Кония, но се оттегля, присъединявайки западния карамански град Бейшехир. Осигурявайки си по този начин контрол над проходите през Тавър, малко по-късно той завзема бейлика Теке с важното търговско пристанище Анталия, като по този начин османските владения във вътрешността на Анадола образуват коридор, свързващ Мраморно и Средиземно море.[7]

През 1387-1388 година османски войски, начело с Евренос, се бият в Гърция като наемници на деспота на Мистра Теодор Палеолог срещу Ахейското княжество, което предизвиква безуспешните протести на Венеция.[8]

През 1387 година основните османски сили се насочват към Моравското княжество, но претърпяват поражение от княз Лазар Хребелянович в битката при Плочник. Моравците си връщат Ниш, а гарнизонът на намиралия се дотогава под българска власт Пирот доброволно преминава на тяхна страна. Мурад се възползва от това и на следващата година завзема доскорошното владение на васала си Иван Шишман. По това време османски части за пръв път достигат Босна, където в съюз с княза на Зета Георги Балшич претърпяват поражение от крал Твърдко.[9]

През 1388 година Мурад подготвя поход към Сърбия, но отказът на българския цар Иван Шишман и добруджанския деспот Иванко да се присъединят го принуждава да промени намеренията си. Великият везир Али Чандарлъ е изпратен с 30-хилядна армия на наказателен поход на север от Стара планина, където превзема Провадия, Мадара, Шумен и Варна. Иван Шишман отива лично при Мурад в Ямбол и успява да сключи примирие, обещавайки да му предаде крепостта Дръстър, но след връщането си в България се отказва от обещанието си. В отговор Али Чандарлъ завзема всички крепости между Търново и Никопол, като дори се прехвърля на левия бряг на Дунав. Той обсажда в Никопол Иван Шишман, който е принуден отново да моли за мир и, след като предава няколко крепости на османците, властта му като османски васал е призната отново.[10]

През 1389 година Мурад предприема нов поход в Сърбия и среща армиите на Лазар Хребелянович и Твърдко в битката на Косово поле на 15 юни. По време на сражението султан Мурад е убит,[10] според някои версии от сръбския болярин Милош Обилич.[11][12] Сръбският водач княз Лазар също загива, поради което двете армии се оттеглят от полесражението.[10]

Мурад I е наследен от сина си Баязид I.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Имбър 2000, с. 47.
  2. Имбър 2000, с. 53.
  3. Имбър 2000, с. 49-52.
  4. Имбър 2000, с. 53-55.
  5. Имбър 2000, с. 47-48.
  6. Имбър 2000, с. 56-58.
  7. Имбър 2000, с. 48-49.
  8. Имбър 2000, с. 57-58.
  9. Имбър 2000, с. 58-59.
  10. а б в Имбър 2000, с. 52-53.
  11. Ангелов 1961, с. 244.
  12. Евлия Челеби 1972, с. 247, 300.
Цитирани източници
  • ((bg)) Ангелов, Димитър. История на България, Том 1. София, 1961.
  • ((bg)) Евлия Челеби. Пътепис. София, 1972.
  • ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.