Милош Обилич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Милош Обилич, от Милош Кобилич е легендарен герой от т.нар. Косовски цикъл.

Според записани през 19 век народни поеми, убива османския султан Мурад I в битката на Косово Поле през 1389 г.

Единствената сигурна историческа вест за народния сръбски герой е, че за изкупителна османска жертва е нарочен княз Лазар, който е убит от еничарите на косово поле, понеже преди това е убит с коварство и провокативно от някакъв неименован/незнаен херцеговинец султан Мурад I. След войната за Хум, херцеговинските сърби предали крал Вълкашин и деспот Йоан Углеша в битката при Чирмен и се отдали на мародерстване по Тракия.

Мистификация[редактиране | edit source]

Съществуването на историческа личност под името Милош Кобилич е митологично и нефигуриращо в историческите източници, отразили завоюването на Балканския полуостров през 14 и 15 век. Героизма на героя е преекспониран от великосръбската доктрина, след като "личността му" е припозната от сърбите като тяхна национална светиня, предвид териториалното разширение на Княжество и Кралство Сърбия към т.нар. Стара Сърбия, като е имало даже предложение, "личността" под това име да бъде канонизирана за светец от Сръбската православна църква.

Британският историк и изследовател на Косовската история Ноел Малкълм дава обяснение за възникването на образа и "личността" на Милош Кобилич → Милош Обилич, като за събирателна съвкупност от смесени произволно персонажи в фолклорно-епическите повествования през периода 15 - 17 век (виж бугарщици), на основата на които възниква незнайния за историята Милош. В действителност този герой има прототип - унгарския зет на княз Лазар, т.е. унгарските зетове, демек помощни унгарски военни части участвали в битката, т.к. княз Лазар предвид османската угроза се признава за васал на Кралство Унгария. Предходно, средновековното кралство Сърбия е винаги под короната на Свети Стефан, за разлика от кралство Рашка. Доказано е, че в битката вземат участие унгарски катафракти (с прототип известните от народните поеми деветима братя Юговичи → Уговичи → Угаровичи → Угровичи, т.е. унгарци - също митологични неисторически личности и според народните поеми братя на княгиня Милица), на един от които се отдава убийството на Мурад, Това е конен рицар, грамаден унгарец, който след дадена клетва се врязва дълбоко в османските редици и

държейки копието си в готовност, нанесъл с него такъв удар, използвайки цялата сила на коня си, че щитът и бронята на Мурад били пробити и копието проникнало в него на четири пръста дълбочина, и Мурад се строполил на земята тежко ранен

На свой ред унгарският рицар бил незабавно повален от облак стрели. Оттук се прееспонира и концентрира в едно образа на героя като унгарски(я) зет на княз Лазар, убил чуждия предводител в битката.

Ноел Малкълм стига до заключението, че историческа личност с името Милош не съществува, а митологичното ѝ възникване и преекспониране в народната епическа и църковна традиция има за цел да укрепи самосъзнанието на народите попаднали под османско робство. Първото споменаване на личност с името Милош Кобилич е в българска хроника отнасяна към 1413 - 1421 година, но това е лесно обяснимо предвид условното обозначаване на неизвестния по име народен герой (войн и юнак). То идва от умалителния епитет за означение на незвестната личност осъществила убийството на османския султан, като мил → мило → Милош и Кобилич, т.е. конен. Първоначалното Кобилич преминава постепенно в Обилич - с етимология от обич. Другата етимилогична версия за произхода на името Милош Кобилич е, че то призтича от първото му българско наименование като Димитър (Свети Димитър), и по-точно като Мито (така е назован в първата хроника /българска/ в която е упоменат с име героя) - умалително на Димитър, който юнак според легендата е отхранен от кобила с кобилско мляко, така както е при древните българи. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Малкълм, Ноел. Кратка история на Косово (4. Битката и митът). ЛИК, ISBN 954-607-407-1, 2001, второ издание след 1998.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]