Лазар Хребелянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лазар
моравски княз
Lazar Hrebeljanovic.jpg
Фреска от Любостинския манастир край Тръстеник
Лични данни
Управление 1371-1389
Роден около 1329
Починал 15 юни 1389 г.
Косово поле
Погребан в Раваница
Предшественик няма
Наследник Стефан Лазаревич
Семейство
Династия Лазаревичи
Баща Прибач
Майка неизвестна
Брак Милица
Потомци Стефан, Вук, Добровой, Мария, Елена, Драгана, Теодора и Оливера Стефан Лазаревич
Княз Лазар - паметник на героя в Крушевац
Владенията на Лазар в навечерието на Косовската битка

Княз Лазар, известен също и като Лазар Храбелянович е Душанов властел, а след смъртта на цар Стефан Урош V и самостоятелен владетел на земите на Поморавието, Рашка и част от средновековните сръбски земи (втората половина на 14 век).

Второто му име е въведено в историографията от труда "Царството на славяните" на Мавро Орбини. Обособява самостоятелно владение с център Крушевац в Поморавието (крепостта Аладжа хисар /Шарения град/), след края на Душановото царство през 1371 г.

Титла[редактиране | edit source]

Титлата на Лазар е княз. По негово време е имало трима съседни крале - унгарския, на Прилепското кралство и на прогласеното на 26 октомври 1377 г. (Димитровден), над гроба над свети Сава в Милешево от Твъртко I Кралство Босна. Твъртко оженен за Доротея Българска се имал за наследник на Неманичите и общосръбски владетел. Няма данни Лазар, въпреки ниския си титул, да е бил под сюзеренитета на някой от кралете, даже унгарския. До битката на Косово поле, Лазар е независим щото се е изключвало да признава властта на Крали Марко който бил от Чирменската битка и смъртта на цар Стефан Урош в края на 1371 г., османски васал, плащащ харадж на султана. Лазар имал също и властелски претенции в западна посока, предвид на това, че през 1373 г. участва в тройната коалиция с мачванския и босненския бан и под унгарска егида за завземане на земите на Никола Алтоманович (племенник на Вук Бранкович). По този начин, Лазар овладял земите на днешна Западна Сърбия като и главната крепост на Ужице останала в негово владение.

Биография[редактиране | edit source]

Княз Лазар е роден около 1329 г. в Прилепъц, в близост до Ново бърдо, Косово. Син е на Прибач, който е логотет и виночерпец на цар Стефан Душан във владелската резиденция Призренец край Призрен. Лазар има две по-малки сестри, едната от които се е казвала Драгана.

Баща му се отличава в сблъсъка (бунта) на Стефан Душан с баща му Стефан Дечански (подкрепя душановото лоби), за което е възнаграден с важната служба логотет. Прибач, след прогласяването на Душановото царство през 1346 г., не получава дворцова титла (севастократор, деспот), но явно се ползва с голямо царско доверие.

Според архиепископ Данило II и неговия продължител, Прибач и Лазар са дворцови служители при Душан и Елена. Заедно с деспотите Йоан Оливер, Деян и кесарите Прелюб, Войхна, Лазар е един от "голямата петорка" в царския двор.

През 1353 г. Лазар се жени за Милица, дъщеря на Юг Богдан (ср. Вратко) и далечна потомка на зетските Неманичи, и по-специално на Вукан Неманич (според сръбските предимно фолклорно-легендарни сведения). Видно от фреската в манастира "Свети Архангели" край Призрен (изобразяваща погребението на цар Стефан Душан), след внезапната царска смърт на 20 декември 1355 г., Лазар е сред най-видните опечалени.

По времето на новия цар Стефан Урош V поема управлението на поморавските земи, които по-отдавна са интегрирани към средновековна Рашка. Периода на управление на младия цар се характеризира с ясно очертаните властелски вътрешнодържавни борби за повече власт и територия в царството. Тази тенденция излиза извън контрол с прогласяването на Вълкашин за крал, наследник на старото кралство на Неманичите, и особено след Чирменската битка, последвана от смъртта на царя в края на 1371 г.

Лазар, претендиращ по сватовска линия за наследник на Неманичите, повежда люта борба с останалите му съседни властели за северното (рашко) царско наследство - Вук Бранкович и Никола Алтоманович (племенник на Вук), като успява да разбие последния, присъединявайки неговите владения към своите през 1373 г. От този период насетне (до смъртта му на Косово поле през 1389 г.), Лазар владее и чисто сръбски земи. Предприема редица дипломатически стъпки за заздравяване на властта си и разширяване на владенията си - жени сестра си Драгана през 1371 г. за челника Муса, владеещ рударския край на Копаоник в Поибрието. И 5-те дъщери на Лазар са обвързани в династични бракове:

Лазар има и трима сина (Стефан, Вук и Добровой), най-големия от които го и наследява - Стефан Лазаревич.[1]

Въпреки овладените от Лазар сръбски земи, моравският владетел си остава обвързан в традиционните си владетелски отношения с родствениците на предходните душанови властели около царското семейство - с бившата царица Елена, приела монашеското име Елисавета и с вдовицата на Йоан Углеша - монахиня Ефимия. Този своеобразен триумвират над Печката патриаршия се опитва да вдигне схизмата над сръбската църква (някогашна сръбска архиепископия на Свети Сава), наложен ѝ от Цариградската патриаршия. Начело на Печката патриаршия по времето на Лазар са българи - Ефрем Печки и Спиридон.

В борба срещу османското нашествие[редактиране | edit source]

Владенията на Лазар се оказват на пътя на един от трите османски уджа след разгрома край Чирмен. Основно направление за настъпление на османците е на северозапад - по стария римски Виа Милитарис. Това поставя Лазар начело на антиосманската християнска коалиция формирана през 70-те години на 14 век, която успява да нанесе серия от поражения на османците - през 1380/81 г. край Парачин, край Плочник през 1386/87 г.

През 1387 година основните османски сили, водени от султан Мурад I, се насочват към Моравското княжество, но претърпяват поражение от княз Лазар Хребелянович в битката при Плочник. Моравците си връщат Ниш, а гарнизонът на намиралия се дотогава под българска власт Пирот доброволно преминава на тяхна страна. Мурад се възползва от това и на следващата година завзема доскорошното владение на васала си Иван Шишман. По това време османски части за пръв път достигат Босна, където в съюз с княза на Зета Георги Балшич претърпяват поражение от крал Твърдко.[1]

През 1389 година Мурад предприема нов поход в Сърбия и среща армиите на Лазар Хребелянович и Твърдко в битката на Косово поле на 15 юни. По време на сражението и султан Мурад, и княз Лазар загиват, поради което двете армии се оттеглят от полесражението.[2]

Външнополитически отношения[редактиране | edit source]

Княз Лазар, ведно с Твъртко I, се включва в унгарските династични борби за престола след смъртта на Лайош I. Политиката му е ориентирана към обединение на християнските сили за противодействие срещу основния османски удж (другите два са насочени към Търново и Солун).

Първоначално тленните останки на княз Лазар са положени в митрополитската църква в Прищина, като през 1390/91 г. са пренесени в манастира Раваница. Това обстоятелство придава тежест на тезата, че християнските сили не са загубили Косовската битка, въпреки смъртта на Лазар.

Мощите на Лазар в последните години на Моравското деспотство се пренесени в Белград (под унгарска власт), като след превземането му от османците през 1521 г. са прехвърлени за съхранение в селището Сент Андрей (Свети Андрей), днес северна Унгария, на границата със Словакия. След успеха в Голямата турска война, през 18 век, мощите на Лазар са пренесени във Фрушка гора - в манастира Нова Раваница. През 1942 г. са прехвърлени отново в Белград, а през 1989 г., по случай 600-годишнината от Косовската битка, Сръбската православна църква решава да върне мощите на княз Лазар в Раваница.

Литература и фолклор[редактиране | edit source]

На княз Лазар е посветено пролошкото "Житие на Свети княз Лазар", както "Слово за Свети княз Лазар" на данаиловия продължител и "Похвала за Свети княз Лазар" от монахиня Ефимия (в светския живот - жена на деспот Йоан Углеша).

Княз Лазар е един ог главните герои в българския юнашки епос, като е възпят и в бугарщиците.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 58-59.
  2. Имбър 2000, с. 52-53.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Стефан Урош V Моравски княз (ок. 1329  – 1389) Стефан Лазаревич