Тръстеник (Сърбия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Сърбия. За други значения вижте Тръстеник (пояснение).

Тръстеник (Сърбия)
Тръстеник (Сърбия) (Сърбия)
Red pog.png
Тръстеник (Сърбия)
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Тръстеник (Сърбия) в Общомедия

Църквата на Любостинския манастир

Тръстеник е град, административен център на община Тръстеник в Расински окръг на Централна Сърбия, Поморавие.

География[редактиране | edit source]

Населението му е 17 180 жители (2002), а на общината (с още 50 населени места) - 46 046 души.

Градът е разположен на Западна Морава. Известен е с хидравличната и пневматична промишленост от близкото минало по времето на СФРЮ. Най-голямото и значимо предприятие в района е "Петолетка" АД (бълг. "Петилетка" АД). В близост до града има малко летище.

История[редактиране | edit source]

Древна история[редактиране | edit source]

Първите селища в землището на Тръстеник датират от времето на неолита - 6000 г. пр.н.е. От това време има разкрити находки в близките села Благотин и Страгари.

Районът на Тръстеник е заселен през античността от тракийското племе трибали. Херодот отбелязва, че през трибалската равнина протича река Амброс - Западна Морава.

През 1 век пр.н.е. римляните завладяват района на Тръстеник. Мястото е стратегическо, т.к. оттук минива важен път свързващ римските провинции, като едно место в теснината по долината на реката между планините Гоч и Гледачките планини, става известно като Стражбаетимология от страж/а).

През 3 век, римляните пренасят от Апенините по тези земи лозата, като през следващите векове лозарството се превръща в основен поминък на населението от района на Тръстеник.

Средни векове[редактиране | edit source]

През средновековието районът е част от Византия и България, следвайки историческото развитие на българската държава.

Първото споменаване на Тръстеник в писмен паметник е от 1381 година, когато селото, заедно с Велуча и Рибник, се споменава в дарствена грамота на княз Лазар за манастира Раваница. Грамотата се съхранява в библиотеката в Болоня. От това време датират и двата манастира изградени в моравски стил в района на Тръстеник - Любостинския и Велучкия манастир.

През 1427 година османците превземат крепостта на тогавашния Крушевац и Расинско, но по-късно деспот Георги Бранкович си ги възвръща. В близост до тясната част на долината по реката е съградена през този период крепостта Гръбовац или Гръбовъц, станала известна след народа като Иринин град (по името на Ирина Кантакузина, жена на деспота). Районът на Тръстеник е завладян от османците през 1459 година - с падането на Смедеревското деспотство.

Ново време[редактиране | edit source]

През 1784 година Тръстеник е подробно описан в доклад на офицер от австрийското разузнаване, като паланка, в която има 47 мюсюлмански и 17 християнски къщи, каменна джамия, 2 хана и занаятчийски магазини. Паланката Тръстеник се е намирала на 2 km западно от днешния град.

През 1833 година част от територията на община Тръстеник, ведно с Крушевац и територията на сегашната община Врънячка баня, е анексирана от Княжество Сърбия. Тогавашното село Тръстеник е в Пожешка нахия, и като част от Белградския пашалък е по начало в границите на Княжество Сърбия.

Австрийският инженер Франц Винтер и младия техник Никола Пашич изготвят първия регулационен план на Тръстеник в края на 19 век, когато бившата паланка постепенно се превръща в китно и подредено градче с училище, градски пазар, поща, аптека, банка и т.н. През 1899 година е построен стария железен мост над Западна Морава, улесняващ комуникациите и търговията със съседните Левоч и Шумадия. През 1900 година е осветена новата градска църква "Света Троица". През 1910 година влиза в експлоатация железопътната линия Сталач-Кралево, която значително благоприятства развитието на местното производство и търговията с Австро-Унгария.

По времето на СФРЮ, Тръстеник се индустриализира, а след разпада на Югославия, града залинява. [1]

Култура[редактиране | edit source]

Районът на Тръстеник е богат на културно-исторически забележителности. В близост до града се намира Любостинския манастир, където се е пазело известното Радославово евангелие. Община Тръстеник редовно организира различни културни мероприятия.

Основните забележителности в района на Тръстеник са двата манастира - Любостинския и Велучкия, както и църквата "Света Петка", която се намира в местността Гръбовачко бърдо. Тук според преданието княгиня Милица пренася мощите на Петка Българска от старопрестолния Търновград, които впоследствие са преместени в храма "Света Петка" в Белград.

Градската църква, която е изградена през 1900 година, е стилово решена в т.нар. неоморавски стил. В центъра на града е запазена една от най-красивите стари къщи в Моравско от 19 век, в приземния етаж на която е отворен етно-ресторант (механа). Градският музей притежава една от най-богатите и интересни етнографски сбирки в Сърбия.

На 10 km от Тръстеник и Врънячка баня в планината Гоч се намира село Брезовица, където се развива традиционен селски туризъм. Там има запазени стари воденици, като се упражняват и предходни местни занаяти. Гостите могат да се любуват на прекрасните пейзажи в околностите на селото, на поляните пълни с билки и цветя, както и на бистрите планински потоци, които отдалечават посетителите неимоверно от градската суета. Екологично чистата домашно приготвена храна допълнително спомага за релаксиращата отмора. Района на селото е подходящ за туризъм, излети и лов. В близост до селото се намира църквата "Света Петка". [2]

В Тръстеник, както и в съседната Врънска баня, спорта е на почит.

Етнография[редактиране | edit source]

Генезиса на населението на Тръстеник и околността е същия като този на останалото в Поморавието. Този факт е установен от различни по народност краеведи, езиковеди и изследователи. [1]

В областта по поречието са се упражнявали редица занаяти, като воденичарството, а по левия бряг на реката е било застъпено килимарството. Още Феликс Каниц отбелязва, че в Тръстеник, редом с Пирот и Чипровци се тъкат най-качествените и красиви килими.

Специфичното в мъжката народна носия на тръстеничани, са високите бродирани чорапи, по които те са наричани чорапани.

Тръстеник е известен с хубавото си вино и пивка ракия, които по стар обичай се подслаждат преди употреба, т.е. традиционно тръстеничани приготвят, поднасят и консумират греяно вино и ракия. [3]

Интересен факт[редактиране | edit source]

На 30 април 1999 година е разрушен от НАТО стария железен мост на Тръстеник над река Западна Морава. Вследствие от бомбардировката загиват 2-ма човека, а моста е атакуван още 2 пъти на 1 май 1999 година. По време на бомбардировката НАТО не атакува новия мост, който е разположен наблизо, и по който съвсем необозпокоявано могат да преминават танкове и друга бронирана техника за разлика от разрушения стар мост. [4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Известни личности[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]