Крушевац
Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Крушевец.
| Крушевац Крушевац/Kruševac |
|
|---|---|
 Панорамнен изглед към града
|
|
| Местоположение | |
  Крушевац
Крушевац на картата на Сърбия
|
|
| Данни | |
| Окръг: | Расински |
| Община: | Община Крушевац |
| Население: | 140 000 (2002) |
| Надм. височина: | м |
| Геогр. положение: | 43° 21' 0" сев. ш. 21° 12' 59" изт. д. |
| Пощ. код: | 37 000 |
| Тел. код: | 037 |
Крушевац (на сръбски: Крушевац или Kruševac, на местния български торлашки диалект: Крушевъц), в българската историография Крушевци или Крушевец, е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината — около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км².
Съдържание |
[редактиране] История
През 1387 г. Крушевац е столица на владениятя на княз Лазар. Престолен град е, и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич. До, и през османското робство, населението на града е от български произход. В Анонимния препис на Паисиевата история, публикуван от Марин Дринов, Крушевац (упоменат като град Круша), заедно с Фетил ислям (Кладово), се споменават като най-западни части на Северна България. В преписа датиран около 1806 г., градовете в България са дадени в четири области (Мизия, Тракия, Македония и Дардания). Круша фигурира като последен, най-западен град на Тракия. Посърбването на Крушевац започва след включването на града в Сърбия през 1833 г. Стефан Веркович в две свои писма от 1878 и 1879 г., адресирани до руските власти (публикувани от Иван Шишманов), изрично отбелязва, че населението в областта говори български, а не сръбски език.
При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
[редактиране] Църквата Лазарица
В народната славянска митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец. Денят на свети Вид е най-значимият празник за Крушевац и е дълбоко ценен от жителите на града. На този ден в Косовската битка умира княз Лазар, борец срещу османската агресия, славен в някои райони на Източна Сърбия, редом със Света Троица. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Видовден се празнува и в западните части на България, тъй като в армията срещу турците на Косово поле са участвали и голям брой българи. Гражданите на Крушевац тачат княз Лазар, тъй като се счита, че той основава града и го прави своя столица.
[редактиране] Спорт
Градът има футболен отбор на име "ФК Напредък".
[редактиране] Личности
Стоян Протич (1857 - 1923), сръбски политик- Ат. Х. Димитрович (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Свиленска чета[2]
Вучко Живков (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[3]- Елена Димитриевич (1862 - 1945), сръбска писателка от български произход, най-изявения литератор в Сърбия творил на т.нар. торлашки диалект.
[редактиране] Побратимени градове
Пистоя, Италия (1966)
Трогир, Хърватия (1972)
Травник, Босна и Херцеговина (1972)
Корфу, Гърция (1985)
Сентендре, Унгария (1990)
Кирят Гат, израел (1990)
Ръмнику Вълча, Румъния (2003)
[редактиране] Градове партньори
Волгоград, Русия (1999)
Стара Загора, България (2000)- Рязан, Русия (2000)
Жалец, Словения (2006)- Биелина, Босна и Херцеговина (2006)
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 232.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260.
