Косовска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Косовска битка.

Битка на Косово поле
Battle of Kosovo 1389.PNG
Период 15 юни 1389 г.
Място В местност северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница
Резултат Тактическа победа за османците. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I
Воюващи страни
Grb Lazarevic.png Моравска Сърбия,
Косово и Скопие,
Босненско кралство
Ottoman Army1453-1798.png Османска империя
Командири
Grb Lazarevic.png Лазар Хребелянович,
Вук Бранкович,
Vukovići.png Владко Вукович
IslamSymbol.svg Мурад I,
IslamSymbol.svg Баязид I
Сили
~ 12,000-30,000[1][2][3][4] ~ 27,000-40,000[1][2][3]

Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. е епизод от османското завладяване на Балканите. В нея едни срещу други застават сърбите според сръбската историография, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци начело с емира Мурад I. Според османски летописци във войската на княз Лазар участват също и българи, унгарци, албанци, власи и чехи[5].

До битката се стига, след като през 1385 г. османците завладяват София и достигат до границите на владенията на Моравското княжество край река Морава. През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река Топлица) частите на Лазар успяват да разбият османците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – търновския владетел Иван Шишман и Добротица отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу Лазар. Потенциалната заплаха от Търновското царство е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България.[6] През следващата година Мурад потегля срещу Лазар.

Решителната битка се състои в местността Косово поле, северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница[7]. Към княз Лазар се присъединява владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Крал Твърдко I изпраща на помощ от Босна отряд начело с войводата Владко Вукович[8]. Първият сблъсък между двете войски е успешен за християнската войска, която обръща в бягство лявото османско крило. В началото на битката загива Мурад. Според полулегендарни сведения убийството му е дело на легендарния велможа Милош Обилич. Командването на османските войски е поето от Мурадовия син Баязид. Той успява да постигне обрат в развоя на битката. Княз Лазар е убит, а християнските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.[5]

Схващането, че Косовската битка завършва с тежко поражение на християните, е широко разпространено. Съществува и теза, че битката завършва без ясен победител, а съществува и мнение, че християните удържали фронта на османското настъпление към Европа.[9]. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I.[10]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Sedlar, Jean W.. East Central Europe in the Middle Ages, 1000-1500. University of Washington Press. с. 244. Почти цялата армия на християните (между 12,000 и 30,000 човека) е присъствала на Косово поле, докато отоманците (с 27,000 до 30,000 човека на бойното поле) имат голям брой резервна войска в Мала Азия.
  2. а б Cowley, Robert. The Reader's Companion to Military History. Houghton Mifflin Books. с. 249. На 28 юни, 1389 г., отоманска армия между тридесет и четиридесет хиляди човека под командването на султан Мурад I, побеждават армията на балканските съюзници с численост между двадесет и пет и тридесет хиляди човека, под командването на принц Лазар от Сърбия в битка при Косово поле на Централния Балкански полуостров.
  3. а б Cox, John K.. The History of Serbia. Greenwood Press. с. 30. Отоманската армия вероятно е между 30,000 и 40,000. Те се изправят пред 15,000 до 25,000 Източно православни войника.
  4. Kosovska bitka. // Vojna Enciklopedija. Belgrade, Vojnoizdavacki zavod, 1972. с. 659–660.
  5. а б Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, стр. 235
  6. Матанов, Хр., Михнева, Р. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354-1571 г., Издателство „Наука и изкуство“, София 1988, стр. 79-81
  7. Ангелов, Чолпанов, Българска военна история през Средновековието, стр. 234-235
  8. Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 81
  9. Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 81-82
  10. Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 82-83