Баязид I
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баязид I (на османски турски: بايزيد الأول, на турски: Beyazıt), по прозвище Светкавицата (на османски турски: ییلدیرم, на турски: Yıldırım), е четвъртият султан на Османската империя от 28 юни 1389 до 28 юли 1402.
Султан Баязид Светкавицата е роден през 1354 година и е син на султан Мурад I [1][2] и византийката[1][3] Гюлчичек Хатун.[4] След битката на Косово поле и смъртта на баща си Мурад I се оказва по-съобразителен от брат си и поема властта. Превзема Търново (1393), разгромява кръстоносците при Никопол и окончателно сломява българската съпротива, превземайки Видинското царство през 1396. На 28 юли 1402 край гр. Ангора (дн. Анкара), в долината Чъбукова, е победен от Тимур. След предателство на анадолските емири, васали на Баязид I, 70-хилядната армия на османците е разбита от 160-хилядна армия на Тимур. След едногодишно пленичество Баязид умира на 9 март 1403 в град Акшекир. Погребан е в Бурса от сина си Муса Челеби. Със смъртта на Баязид I Османската империя остава без султан за 11 години.
- ↑ а б The Nature of the Early Ottoman State, Heath W. Lowry, State University of New York Press (SUNY Press), стр. 153
- ↑ Runciman, Steven; The Fall of Constantinople. Cambridge: Cambridge University Press, стр. 36
- ↑ History of the Ottoman Empire and Modern Turkey, Stanford Jay Shaw, Cambridge University Press, стр. 28
- ↑ Sultan Yıldırım Beyezid Han. // Министерство на културата и туризма на Турция. Посетен на 2009-02-06.
.svg){kind=small}
