Иван Срацимир
| Иван Срацимир Iѡанъ Срацимирь | |
| български цар | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1397 г.
|
| Погребан | Бурса, Турция |
| Управление | |
| Период | 1356 – 1396 |
| Предшественик | Иван Александър |
| Наследник | Константин II Асен |
| Титла | В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци |
| Семейство | |
| Род | Срацимировци |
| Баща | Иван Александър |
| Майка | Теодора Басараб |
| Братя/сестри | Михаил Асен Иван Асен IV Кера Тамара Кераца-Мария Десислава Българска Иван Шишман Иван Асен V Василиса |
| Съпруга | Анна Басараб |
| Деца | Константин II Асен Доротея Българска |
| Подпис |  |
| Иван Срацимир в Общомедия | |
Иван Срацимир (на старобългарски език: Іωаннъ Сраѯимиръ; в Бдински сборник: їѡанна срацимира), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1324 или 1325 г. в Ловеч, втори син от брака на тогава деспот Иван Александър и Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб. По бащина линия е от рода Срацимировци, клон на Шишмановци, и е потомък на българските царски династии Асеневци и Тертеровци, а по майчина линия на влашкия род Басараб.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]През 1350-те г. Иван Срацимир получава от баща си Иван Александър самостоятелното владение над Видинската област. Едно от първите му действия е да разшири и укрепи крепостта край Белоградчик, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон, с което тя става втората в царството му по големина и значение след Видинската.
Войни с унгарците
[редактиране | редактиране на кода]
На 1 май 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Лайош I Велики и на 30 май войските му вече са пред Бдин. На 2 юни унгарските войски превземат града, пленяват Иван Срацимир и присъединяват земите му към Кралство Унгария. След бързата си победа унгарският крал призовава от Босна във Видинската област католически мисионери от Ордена на свети Франциск, които предприемат масови покръствания не само на павликяни, но и на православни християни, в това число и на самия видински цар. Това предизвиква възмущението на византийския император Йоан VI Кантакузин пред папските легати, сведения за което се намират в запазени исторически извори.[1] Францискански монаси от манастира Олово в Босна пристигат в Чипровец през 1367 г., където основават първия си метох и започват изграждането на католическа църква.
Според други източници Срацимир и децата му не приемат кръщение в католицизма, а това прави само съпругата му Анна, която като дете получава католическо възпитание от майка си унгарката Клара Добокай. Иван Срацимир, заедно с цялото си семейство, е изведен от Видин и затворен в хърватския замък Хумник (дн. Босилево). През следващите години цар Иван Александър предприема действия за възвръщане на контрола си над Видинско. През 1366 г. той използва турски наемници за това, но те са отблъснати от унгарски войски и техния съюзник влашкият войвода Владислав Влайку, шурей на Иван Срацимир. Столицата Бдин и останалите крепости в района са под унгарско владичество до 1369 г.
През втората половина на 1366 и началото на 1367 г. Иван Александър трябва да се справя с атаката на западните рицари на Амадей VI Савойски по българското Черноморие. В крайна сметка се стига до преговори и в началото на 1367 г. под егидата на Иван Александър се формира православна коалиция срещу унгарците. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот Добротица и влашкият войвода Владислав I Влайку. Във Видинска област започват брожения на местното население, което е недоволно от политиката на покатоличване, предприета от унгарските власти. До решителни действия се стига през втората половина на 1368 г., когато за определен период от време влашките войски превземат Видин. През 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и Търново, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на престола във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир са изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 г. една от тях – Доротея се омъжва за босненския владетел Твърдко I.
Османски васал
[редактиране | редактиране на кода]Иван Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на три места в османската хроника „Огледало на света“ от Мехмед Нешри[2]. Според нея той е служил като васал на султан Мурад I на три пъти – през 1386 г. при обсадата на град Кония в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към Косово поле, завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на Османската империя, като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река Дунав.
Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на сърби и босненци на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд Люксембургски организира кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Няколко месеца по-късно кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид I превзема Видин след кратка обсада. Иван Срацимир е пленен и изпратен в Бурса в Мала Азия.
Залез на Видинското царство
[редактиране | редактиране на кода]Константин Иречек е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. Чешко-българският учен смята, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската историография е изказана хипотезата, че Видинското царство се е запазило като васално на султана до 1422 г. и е било управлявано от сина на Иван Срацимир – цар Константин II. [3][4][5]В началото на XV в. българската държавност е възстановена за кратко по време на въстанието на Константин и Фружин.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Иван Срацимир е женен за Анна Басараб, дъщеря на влашкия войвода Никола Александър и сестра на Владислав I Влайку. Има три децаː
- неизвестна по име дъщеря;
- Константин II, наследил баща си като цар (1397 – 1422), през което време контролира част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.
- Доротея Българска, като съпруга на босненския владетел Твърдко I Котроманич, през графската фамилия Цили и династията на Хабсбургите, става кралица на Босна и известна личност във висшата западноевропейска аристокрация.
Константин бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Заедно с братовчед си Фружин (син на цар Иван Шишман) организира поход, като предвождат през 1408 – 1413 г. първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин. Константин II Асен е смятан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през 1422 г.
Иван Срацимир и българската книжнина
[редактиране | редактиране на кода]При Иван Срацимир продължава вторият златен век на българската култура. Името на видинският владетел е свързано с ценни документални извори като Видинското четвероевангелие (Четвероевангилие на минтрополит Данаил) и Бдинският сборник (сборник от жития на жени-светици; предназначен е за четивно на царица Анна, съпругата на Иван Срацимир). В неговата канцелария е създадена и Брашовската грамота,[6] важени извор за епохата. Българският владетел запазва традицията, започнала при баща му Йоан (Иван) Александър и отделя внимание на българската книжнина, доколкото това е възможно.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| 8. Срацимир | |||||||||||||
| 4.деспот Срацимир | |||||||||||||
| 9.неизвестна | |||||||||||||
| 2.Иван Александър | |||||||||||||
| 10.Шишман I | |||||||||||||
| 5.Кераца Петрица | |||||||||||||
| 11. неизвестна | |||||||||||||
| 1.Иван Страцимир | |||||||||||||
| 12.Токомерий (Тихомир) | |||||||||||||
| 6.Иванко I Басараб | |||||||||||||
| 13.неизвестна | |||||||||||||
| 3.Теодора Басараб | |||||||||||||
| 14.неизвестен | |||||||||||||
| 7. Маргарита | |||||||||||||
| 15.неизвестна | |||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ЙОАН КАНТАКУЗИН, БЕСЕДА С ПАТРИАРХ ПАВЕЛ
- ↑ Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 – 261
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 235. ISBN:978-619-7496-14-7
- ↑ https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-vidin/788978-prof-nikolay-ovcharov-i-dots-zdravko-dimitrov-shte-predstavyat-na-razkopkite-n
- ↑ https://bnr.bg/vidin/post/101344943/istorik-predstavi-poslednite-godini-na-vidinskoto-carstvo
- ↑ http://www.promacedonia.org/lm/lm_6a.htm#g1
- Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България (Второ издание). Издателство „Петър Берон“. София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0
- Павлов, Пл. и Ив. Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на XIII – средата на XV в.). Велико Търново, 1995
- Van Antwerp Fine, John (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman conquest. University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4
- Иречек, К. История на българите. С поправки и добавки от самия автор. Под редакцията на П. Петров. София, 1978
- Иречек, К. Българский цар Срацимир Видинский. – Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество, кн. 1, 1882
- Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на България. Т. 1. История на средновековна България. София, 1999
- Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
- Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
- Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография Архив на оригинала от 2005-03-15 в Wayback Machine.
- Три съкровища от сребърни и медни монети от времето на Иван Страцимир в НИМ Архив на оригинала от 2012-03-28 в Wayback Machine.
| Иван Александър | → | цар на България (1356 – 1396) | → | Константин II Асен |
| Белаур | → | цар на Видин (1356 – 1396) | → | Константин II Асен |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
