Никола Александър Басараб

Никола Александър Басараб
Воевода на Влашко
средновековна фреска
Лични данни
Управление	1352-1364
Коронация	1352
Починал	16 ноември 1364 г.
Погребан в	манастир Негру Вода
Предшественик	Басараб I
Потомци	Владислав Радo Войслав Елезабет Анна (от втория брак) Анка (от втория брак)
Наследник	Владислав І
Семейство
Брак	Мария Лакфю
Втори брак	Клара от Дубока (католичка)
Трети брак	Маргит Дабкай
Династия	Басараб
Баща	Басараб I
Майка	Доамна Маргарета

Никола Александър Басараб е влашки воевода от 1352 г. до ноември 1364 г., като преди това е бил съвладетел на баща си Басараб I.

През 1359 г. той отделя от Търновската патриаршия влашката отвъддунавска архиепископия, вероятно в резултат от брака на цар Иван Александър с еврейката Сара (Теодора), която приема християнското име на неговата сестра и бивша българска царица Теодора Басараб.

По време на управлението си е подложен на натиск да признае сюзеренитета (васален статут) на Кралство Унгария, но в крайна сметка през 1354 г. му е призната титлата от Лайош I Велики срещу правото на Римокатолическата църква да установи мисии в княжеството му, както и срещу привилегията на саксонските търговци от Брашов (сасите) да продават руда във Влашко, без да плащат вносни мита. През 1355 г. Никола Александър и унгарския крал постигат окончателно помирение като влашкия воевода отстъпва на Унгария Турну Северин.

Две дъщери на Никола са в династични брачни съюзи южно от Дунава. Анна Басараб е омъжена за цар Иван Срацимир във Видин и е майка на последния български цар Константин II Асен, както и на баниса и кралица Доротея Българска на Кралство Босна. Анна Анка Басараб е омъжена за сестриния му племенник (по линия на търновския цар Иван Александър) - цар Стефан Урош.

Библиография

• ((ru)) Constantin C. Giurescu, Istoria Românilor, vol. I, Ed. ALL Educațional, București, 2003.
• ((ru)) Daniel Barbu, Sur le double nom du prince de Valachie Nicolas-Alexandre, Revue Roumaine d’Histoire XXV, no. 4, 1986