Абдул Азис
|
||||||||||
Абдул Азис (арабски: عبد العزيز) е 32-ият султан на Османската империя. Баща му е султан Махмуд II, а майка Пертевниял валиде султан. Още преди да се възкачи на трона - през 1857 г., му се ражда син - Юсуф Изеддин. Наследява брат си Абдул Меджид на 25 юни 1861. През 1867 г. предприема пътуване до Великобритания, Франция и Австро-Унгария, през 1869 г. присъства на откриването на Суецкия канал. Прижърженик е на танзимата, по-късно провежда реакционна политика.През неговото управление е разрешен българския черковен въпрос (1870)., но е влошено вътрешното и международното положение на Турция. Жестоко потушава въстанието в Босна и Херцеговина и Априлското въстание в България през 1875 - 1876 г. Свален е с преврат на либералните кръгове. Детрониран е на 30 май 1876 г. заради неуспехи в управлението, Априлското въстание и убийството на консулите в Солун. Наследява го племенникът му Мурад V - обяван за луд и детрониран няколко месеца по-късно.
Самоубива се или е убит 6 дни по-късно, на 4 юни 1876 година.
Деца:
- с Дюрюнев:
- с Едадил:
- - Махмуд Джелаледин (р.1862, у.1888)
- - Мехмед Селим (р.1866, у.1867)
- - Амина (р.1866?, у.1867)
- с Хайранидил:
- с Несрин:
- с Гевхери:
През май 1875 г. Абдул Азис обявява финансовия банкрут на Османската империя.Това е една от причините да бъде детрониран от Младотурската партия през през 1876.
Неизвестна майка:
- Фатма
- Мюнире.