Зета (владение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.

центар
Средновековни сръбски земи
Приморие
Загорие
Зета в 1372 - 1378
Зета при Църноевичите

Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356-1421), а по-сетне и преди падането ѝ под турско робство - от династията Църноевичи (1435-1516).

Име[редактиране | edit source]

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза "Зета" за владенията около Дукля на зетския клон на Комитопулите. [1]

Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля.

Етимологията на името "Зета" идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11-12 век) от потомците на убития от цар Иван Владислав - Иван Владимир (чиято съпруга е Самуиловата щерка Теодора Косара). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката Зета (река).

Спорове за владението[редактиране | edit source]

Великият жупан на Рашка, принадлежащ към аароновия клон на Комитопулите - Деса, завладява Зета и Травуня през 1148 г. с военната помощ на брат си Урош II, и си прикачва титлата "княз на Приморието" (т.е. на целите средновековните приморски сръбски земи).

През 1190 г., друг представител на комитопулите - Стефан Неманя, отвоюва за сина си Вукан Неманич (или по български: Вукан Неманя), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал Стефан I Урош - Стефан II Милутин, който с цел християнизация на сръбските земи издига манастира Морача.

Между 1276 и 1309 години, Зета е личен апанаж на кралицата-майка Елена Анжуйска, която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река Бояна.

В периода 1309-1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от Анна Тертер и престолонаследник - Стефан Дечански. Стефан Константин се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански гражданска война. По същия начин, в годините 1321-1331, Стефан Дечански и Стефан Душан управляват съвместно областта "на зета".

След смъртта на Стефан Душан, Душановата държава започнала да се разпада. Първи се отцепили сръбските земи (1356) влизали в състава на държавата.

Стефан Душан се осланял на българското болярство от Македония в управлението на царството. Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. [2]

В годините от 1356 г. Зета е личен апанаж на Елена Българска, подобно на предходния такъв на Елена Анжуйска.

Зета става независима територия управлявана от династията Балшичи през 1362 г.

История[редактиране | edit source]

След смъртта на Стефан Душан, управлението на Душановата държава преминала в ръцете на младия цар Стефан Урош и влиятелната му майка Елена Българска (сестра на цар Иван Александър). Центробежните сили в държавата се усилили. Първата територия от царството, която се обособила в самостоятелно владение, била Зета.

Стефан Урош, по подобие на баща си, се осланял при управлението си на болярството от южните територии на държавата. Най-влиятелният болярин Вълкашин Мърнявчевич, в съгласие с Елена Българска, практически започнал да упражнява централната власт. Това обусловило постепенното отделяне и обособяване на сръбските земи, включени в Душановото царство, в самостоятелни феодални държавици на традиционен принцип. Първа възникнала Зета.

Със смъртта на Стефан Урош след Чирменската битка, Душановото царство престанало да съществува и de jure, като царската титла (и поради обстоятелството, че Стефан Урош нямал мъжки наследници) също престанала да се наследява и да съществува. Старата кралска титла на Войславлевичи и Неманичите останала за Марко Мърнявчевич, а владетелите на Зета по традиция от времето на Дукля започнали да се назовават князе.

Образувало се и Епирско царство.

Владетели[редактиране | edit source]

Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.

В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :

Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Файн, Джон (1991), Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212“, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C 
  2. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г.. Българска сбирка, 1910, 1911.
  3. Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]