Зета (владение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.

центар
Средновековни сръбски земи
Приморие
Загорие
Зета в 1372 - 1378
Зета при Църноевичите

Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356-1421), а по-сетне и преди падането ѝ под турско робство - от династията Църноевичи (1435-1516).

Име[редактиране | edit source]

За първи път името Зета се споменава през 11 век. Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля.

Една от версиите за етимологията на названието "Зета" е, че то е останало последващо наименование по названието "зета" на Самуиловия сватовски родственик Иван Владимир (женен за дъщерята на царя Теодора Косара), управлявал областта като Самуилов васал в началото на 11 век (до 22 май 1016).

Обособяване[редактиране | edit source]

Възстановяването на българската държавност през 1185 г. се отразило и в сръбските земи. От 1186 г. Стефан Неманя и Неманичите поели управлението на областта.

След смъртта на Стефан Душан, Душановата държава започнала да се разпада. Първи се отцепили сръбските земи (1356) влизали в състава на държавата.

Стефан Душан се осланял на българското болярство от Македония в управлението на царството. Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. [1]

От 1356 г. Зета станала независима територия управлявана от династията Балшичи.

История[редактиране | edit source]

След смъртта на Стефан Душан, управлението на Душановата държава преминала в ръцете на младия цар Стефан Урош и влиятелната му майка Елена Българска (сестра на цар Иван Александър). Центробежните сили в държавата се усилили. Първата територия от царството, която се обособила в самостоятелно владение, била Зета.

Стефан Урош, по подобие на баща си, се осланял при управлението си на болярството от южните територии на държавата. Най-влиятелният болярин Вълкашин Мърнявчевич, в съгласие с Елена Българска, практически започнал да упражнява централната власт. Това обусловило постепенното отделяне и обособяване на сръбските земи, включени в Душановото царство, в самостоятелни феодални държавици на традиционен принцип. Първа възникнала Зета.

Със смъртта на Стефан Урош след Чирменската битка, Сръбското царство престанало да съществува и de jure, като царската титла (и поради обстоятелството, че Стефан Урош нямал наследници) също престанала да се наследява и да съществува. Старата кралска титла на Неманичите останала за Марко Мърнявчевич, а владетелите на Зета по традиция от времето на Дукля започнали да се назовават князе.

Владетели[редактиране | edit source]

Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.

В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :

Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г.. Българска сбирка, 1910, 1911.

Вижте също[редактиране | edit source]