Дукля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за средновековната държава. За античния град вижте Доклеа.

центар
Средновековни сръбски земи
Приморие
Загорие
Дукля към 1050 година
Дукля към 1100 година

Дукля (на сръбски: Дукља), Дуклия е име на средновековната сръбска област. Името ѝ идва от славянското произношение на (лат.) Doclea, което е името на античния главен град на римската провинциална област Превалитания. Градът се е намирал недалеч от днешна Подгорица.

Етимологията на името идва от тази на император Диоклециан и идва да покаже принадлежността ѝ към Далмация и Илирик.

Възникване[редактиране | edit source]

Приморските земи, заселени от сръбските племена през Средновековието, били различно поставени от физикогеографска гледна точка (с местонахождение - на, и свързани с, Адриатика) спрямо вътрешните земи - Рашка и Босна. Това, заедно с традицията към децентрализиран сръбски организационен живот в жупании, предопределило отделната и различна съдба и история на черногорските и на сръбските земи през Средновековието, а и в по-ново време. Дукля била повече свързана със съседните Травуния и Хум (Херцеговина), отколкото с Рашка.

История[редактиране | edit source]

След т.нар. битка при Бар възниква самостойно държавотворно образувание по течението на река Зета. След печалния край на въстанието на Георги Войтех в земите около поречието на Зета, известни днес като Бърда, се образува кралство Зета, начело на което е известния зетски клон на Комитопулите.

Това кралство, което по своя характер има синкретичен сръбско-български характер (хърватската историография даже го разглежда като хърватско, заради данни, че тази страна била част от т.нар. Червена Хърватия) просъществува до края на 12 век, когато държавотворната традиция и тенденция се измества към друго кралство - кралство Рашка (от 1217/19 г.), което също има сикретичен българо-сръбски характер, а след т.нар. дежевско споразумение дори преобладаващ български такъв.

Име[редактиране | edit source]

Следва да се разграничава земята на т.нар. дукляни от владението известно от историографията като Зета (владение). Последното е мястото където се изявявал първоначално и да трупа управленски умения престолонаследника на Кралство Рашка.

Това е установимо и от титулатурата. Крал Стефан Урош II Милутин е титулован, и се е титуловал, по различен начин, но най-представителен е титула му от 2 юни 1319 г. в катедралната църква на Барската архиепархия на цялата префектура Илирик. Този титул ни е инкрустиран за поколенията от майстор Вито, и е следния:

... Урош, крал на Рашка и Дукля, на Албания, на България и на цялото Приморие от Адриатическия залив дори до великата река Дунав ...

((la))

... Urosius rex Rassie et Dioclie, Albanie, Bulgarie et totius marittime de Gulfo Adriatico a mari usque ad flumen Danubil magni ...

(източник: В. Макушев, Италиански архиви, Приложение към XIX том от Записките на Императорската академия на науките № 4, Спб. 1871 г., стр. 13)

След него, внука ми и вече цар Стефан Душан се титуловал освен като владетел както на Дукля, така и на Зета, с което са прави изрично разграничение между двете области и понятия.

Владетели[редактиране | edit source]

Дуклянски владетели (в периода 971 - 1186) :

/Зетски клон на Комитопулите/

  1. Петрослав
  2. Иван Владимир
  3. Стефан Войслав
  4. Михаил I Войслав
  5. Константин Бодин
  6. Михаил II и Доброслав
  7. Кочапар
  8. Владимир
  9. Георги /първи път/
  10. Грубеш
  11. Георги /втори път/
  12. Градин
  13. Радослав
  14. Михаил III

Дукля, Рашка и Зета[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]