Рашка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рашка.

центар
Средновековни сръбски земи
Приморие
Загорие
Рашка на картата на Европа

Рашка в тесен смисъл е областта по течението на едноименната река - западно от средновековния град Рас. В по-широк смисъл това е региона около и на областта Санджак, простиращ се с център новопазарското поле. Този регион на югозападна Сърбия е историографски известен днес като Стара Рашка, а географски като ужички край.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

За първи път името Рашка (Rascia, Rassa) се споменава през 1189 г. От тогава до 18 век венецианците, немците и маджарите започват да наричат това държавно образувание Расция, а населението му — расци или расциянци. Етимологията на името е географска, а не етническа и произхожда от името на река Рашка.

Рас е старобългарски, а после византийски град. На изток от предполагаемото му местоположение (руините на Постене (крепост)) местността се нарича Стражище, като в района на Поибрието започващ от днешния едноименен град Рашка се споделя косовско-моравски говор.

Обхват[редактиране | редактиране на кода]

Територията по горното течение на река Рашка, или т.нар. Стари Рас, се явява в център на жупа, велико жупанство Рашка и кралство Рашка от 1217 г. По време на Първата българска държава, крепостта-град Рас е българска и се намира на границата между България и сръбските земи по свидетелството на Константин Багренородни от неговия трактат „За управлението на империята“ в частта озаглавена „За сърбите и за земите, които населяват“.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Рашката сръбска област се е формирала в югоизточните предели на сръбските земи. Обхващала е земите по горните поречия на реките Лим, Сръбска Морава и Ибър, с планините Златибор и Златар, както и областта Стари Влах в днешна Западна Сърбия.

Между 1162 - 1169 години император Мануил I Комнин дарява пограничната византийска област Дендра на сръбския жупан Деса.

Постепенно след смъртта на император Мануил I Комнин през 1180 г., Великото жупанство Рашка, което още по времето на Деса е присъединило владението на Зета се разраства на североизток и югоизток, достигайки и обхващайки съответно долината при влива на Ибър в Западна Морава (около Кралево), планината Рудник в Шумадия, и Метохия в днешно Косово.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В 395 г. Римската империя била разделена на две, като разделителната линия между Западната и Източната Римска империя в Европа минавала по права линия между слива на Дрина в Сава и Шкодра. Югоизточните (Рашка) и южни (Дукля) райони на заселените от сърбите земи попадали в диоцеза на Източната църква.

Тези обстоятелства, както и сходните славянски езици, предопределили в голяма степен посредством старобългарския език и Първата българска държава, приобщаването на сърбите и черногорците към православието и старобългарската писменост.

Другите сръбски земи попаднали или под влияние на Рим (приморските области), или на богомилството (Босна), като впоследствие през 16 век последната приела исляма.

Преднемански период[редактиране | редактиране на кода]

До падането на сръбските земи под византийска власт, в земите на Рашка управлявала династията на Властимировичите.

Не дълго след първите сблъсъци и война между българи и сърби по времето на каназ Пресиян, цар Симеон в 924 г. преселил сърбите във вътрешността на БългарияЛудогорието), но те се завърнали окончателно в земите си за 20-30 години след смъртта му - по времето на цар Петър. Сръбският историк професор Станое Станоевич твърди, че владетеля на земите по това време Чеслав Клонимирович, събрал в една цялост всички сръбски племена и всички сръбски земи — приблизително 70 хил. кв. км. (по други данни 77 хил. кв. км.).

Цар Самуил покорил всички сръбски земи с цел да подсигури тила си в предстоящия грандиозен сблъсък с Византия, чрез който се решила съдбата на Първата българска държава. С падането на България под византийска власт, васалните ѝ сръбски земи по времето на Самуил, включително и територията на Рашка, станали васални на Византия.

По време на византийското владичество, след известната битка при Бар, приморските сръбски земи de facto станали независими, а през 1077 г. с посредничеството на Папството се обособило и първото сръбско кралство Зета, начело на което застанали потомци на комитопулите или т.нар. зетски клон на Комитопулите. При управлението на цар Константин Бодин, Вълкан се сдобил с военно звание и титула велик жупан, резидирайки в крайгранична Рашка, откъдето редовно, методично и хладнокръвно осъществявал набези в съседните византийски земи. Вълкан овладявал съседните западни български земи, а когато не успявал да ги задържи ги опустошавал преди да си ги възвърне Византия.

В периода от въстанието на Георги Войтех през 1071/1072 г. до времената на Третия кръстоносен поход, сърбите действат съюзнически на българите и съвместно срещу Византия. В Ниш Стефан Неманя обещава на Фридрих І Барбароса да го подкрепи с 20 хил. сърби и 40 хил. българи (съгласувано с неговите съюзници и приятели Асеневци), в случай, че реши да воюва срещу Византия. От своя страна империята противодейства на нападенията и набезите от Рашка към владенията си над западните български земи. Вълкан с цел да избегне тоталното си военно поражение сам се появява във византийския стан и влиза в императорската шатра да моли за мир и да се закълне във васална вярност, обаче е принуден като гаранция за спазване на обещанията си да даде в Константинопол двамата си сина. Урош I е оженен за Анна Диогениса и през 1112 г. изпратен вече като византийски васал и областен управител да управлява бащините си владения в Рашка. По този начин, империята целяла както да елиминира както съществуващото военно огнище, заплашващо я по границата (правейки го лоялно и насочено срещу имперските врагове), така и да възбужда и подклажда династичните спорове в кралство Зета.

Между 1162 - 1169 години император Мануил I Комнин дарява пограничната византийска област Дендра на общосръбския велик жупан Деса. От това време датира и първото формално териториално разширение на владенията на Великото жупанство на югоизток към Метохия; на североизток - към областта между Чачак и Тръстеник, Шумадия (до Рудник); и на север по река Колубара - към Мачва. [1] От 1189 г. се появява в историческите източници името расци за поданиците на Великото жупанство и после Кралство Рашка.

Управление на Неманичите[редактиране | редактиране на кода]

Душаново царство[редактиране | редактиране на кода]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]