Рашка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рашка.

центар
Средновековни сръбски земи
Приморие
Загорие
Рашка на картата на Европа

Рашка е една oт няколкото средновековни сръбски държави на Неманичите.

Столица на Рашка е бил град Рас, който се намира недалеч югозападно от днешния Нови пазар.

Образуване[редактиране | edit source]

За първи път името Рашка (Rascia, Rassa) се споменава през 1189 г. От тогава до 18 век венецианците, немците и маджарите започват да наричат това държавно образувание Расция, а населението му — расци или расциянци. Етимологията на името е географска, а не етническа и произхожда от името на река Рашка.

Обхват[редактиране | edit source]

Територията по долината по река Рашка се явява в центъра на образуваната държава през 1189 г. По време на Първата българска държава, крепостта-град Рас е българска и се намира на границата между България и сръбските земи по свидетелството на Константин Багренородни в неговото съчинение "За управлението на империята". При образуването си Рашка включва и територията на т.нар. Поибрие (дотогава под византийска власт, а предходно под българска) и старите сръбски земи известни като Стара Рашка.

Днес с названието Рашка се нарича историко-географската област в Югозападна СърбияРашка област или позната повече като Санджак, както и Рашки окръг.

Местонахождение[редактиране | edit source]

Рашка се е формирала в югоизточните предели на сръбските земи. Обхващала е земите по горните поречия на реките Лим, Сръбска Морава и Ибър, както и областта Стари Влах в днешна Западна Сърбия.

Между 1162 - 1166 години император Мануил I Комнин дарява пограничната византийска област Дендра на сръбския жупан Деса.

Постепенно провъзгласилата независимост през 1180 г. държава се разраства на североизток и югоизток, достигайки и обхващайки съответно долината при влива на Ибър в Сръбска Морава (около Кралево), планината Рудник в Шумадия, и Метохия в днешно Косово.

История[редактиране | edit source]

В 395 г. Римската империя била разделена на две, като разделителната линия между Западната и Източната Римска империя в Европа минавала по права линия между слива на Дрина в Сава и Шкодра. Югоизточните (Рашка) и южни (Дукля) райони на заселените от сърбите земи попадали в диоцеза на Източната църква.

Тези обстоятелства, както и сходните славянски езици, предопределили в голяма степен чрез старобългарския език посредством България, приобщаването на сърбите и черногорците към православието и старобългарската писменост.

Другите сръбски земи попаднали или под влияние на Рим (приморските области), или на богомилството (Босна), като впоследствие през 16 век последната приела исляма.

Преднемански период[редактиране | edit source]

До падането на сръбските земи под византийска власт, в земите на Рашка управлявала династията на Властимировичите.

Не дълго след първите сблъсъци и война между българи и сърби по времето на каназ Пресиян, цар Симеон в 924 г. преселил сърбите във вътрешността на България, но те се завърнали окончателно в земите си за 20-30 години след смъртта му, по времето на цар Петър. Сръбският историк професор Станое Станоевич твърди, че владетеля на земите по това време Чеслав, събрал в една цялост всички сръбски племена и всички сръбски земи — приблизително 70 хил. кв. км. (по други данни 77 хил. кв. км.).

Цар Самуил покорил всички сръбски земи с цел да подсигури тила си в предстоящия грандиозен сблъсък с Византия, чрез който се решила съдбата на Първата българска държава. С падането на България под византийска власт, васалните ѝ сръбски земи по времето на Самуил, включително и територията на Рашка, станали васали на Византия.

По време на византийското владичество сърбите често нахлували и опустошавали съседните западни български земи под византийска власт.

Не са редки случаите през този период когато двата съседни народа (сърби и българи) действат съвместно срещу византийците. Пример за такова сътрудничество е въстанието на Георги Войтех от 1071 г., след което през 1072 г. в Призрен за български цар е провъзгласен Константин Бодин. По време на Третия кръстоносен поход, пратеници на сърбите и българите предлагат в Ниш помощта си на Фридрих І Барбароса срещу Византия.

Между 1162 - 1166 години император Мануил I Комнин дарява пограничната византийска област Дендра на сръбския жупан Деса. От това време сърбите започват да колонизират Метохия, областта между Чачак и Тръстеник, Шумадия (до Рудник), и тази разположена по река Колубара (Мачва). [1] От 1180 г. Рашка е независима.

Управление на Неманичите[редактиране | edit source]

Душаново царство[редактиране | edit source]

Граници[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също[редактиране | edit source]