Елена Димитриевич
|
||||||||
Елена Димитриевич е сръбска писателка от български произход.[1]
Заради неподходящите си произведения и време, в което твори, е слабо позната днес в Сърбия. Авторка е на лирика, пътеписи, писма, разкази и романи. Също така е определяна като най-изявения автор, творил на т.нар. торлашки диалект.
Баща ѝ се казвал Никола, а майка ѝ Стамена била щерка на т.нар. княз, т.е. местен първенец от Алексинац - Милойко. От 1871 г. напуска Алексинац, за да замине за Ниш, където се жени за подпоручик Йован Димитриевич. През 1898 г. семейството се мести в Белград, където остава. Писателката често пътува в чужбина. По времето на Балканската война е доброволка-санитарка на фронта.
Елена Димитриевич е изявена защитничка на равноправието на жените. Творчеството ѝ е изцяло посветено на патриархалния бит на днешна Източна Сърбия - земи, влизали до 1878 г. в състава на Османската империя. Най-известното ѝ произведение е "Писма от Ниш, за харемите".
Вледее много западни езици, както руски, гръцки и турски.
Източници [редактиране]
- ↑ Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр. 174
