Селски туризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В България развитието на селски туризъм бележи сериозен ръст от 2005-а година насам. Към 2014-а година, общият брой обекти за селски туризъм са около 700. Значителна част от тях са стартиращи в сферата на туризма. Особен ръст на строителство и реновиране на нови къщи за гости и хотели за селски туризъм се случи в периода 2008-2014, по линия на Европейската програма за развитие на селските райони ПРСР 2007-2013, чийто бюджет за селски туризъм бе бързо изчерпан.

Селският туризъм е подотрасъл на туризма. Характерен е с това, че целта на туристическите посещения са малките населени места. Понякога туристите се настаняват в традиционни селски къщи и се запознават с местния начин на живот, а в други, модерни хотели се построяват в малки села с чиста природа.

Селският туризъм е резултат на политическата сила на страните от европейския съюз - политика на повишаване на доходите на селските стопани в тези региони. Създават се възможности за подобряване на селскостопанските структури с цел да се задържат стопаните там и да се ограничи имиграцията към града. Градските жители се явяват бъдещите потребители на всички атракции на селската среда. Селският туризъм се появява през 60-те години като една евтина алтернатива на масовия туризъм. По-късно през 70-те години туристите започват индивидуално да избират своя маршрут и да планират самостоятелно почивката си.

Оформят се 2 групи туристи:

  • туристи изследователи - търсещи нови места и маршрути, но свикнали и търсещи удобствата на индустриалното общество.
  • туристи скитници - не интересуващи се и не търсещи удобна развита туристическа инфраструктура.

В България има условия за създаване и развитие за селски туризъм, но за целта е необходимо да бъдат опознати ресурсите, гарантирано устойчиво развитие на нови аграрни форми на туризма, както и на целенасочени действия за развитие на селския туризъм:

  • разнообразяване в предлагането на туристически продукти и приложение на световните стандарти,
  • обучение на кадрите в сферата на туризма като цяло и на специализираните му форми,
  • развитие на традиционните занаяти,
  • популяризирането на по-отдалечени и изостанали райони във вътрешността на страната,
  • одобряване и развитие на общата инфраструктура,
  • опознаване и прилагане на опита на водещите страни в Европа в развитието на селския тирузъм - Франция, Германия, Испания и Португалия.

Дефиниране на селския тирузъм[редактиране | edit source]

Термина селски туризъм е използвано широко понятие и не е еднозначно дефинирано. Туристите се настаняват във ферми, а в други случаи се разширява до зелен, почивен, алтернативен, местен, на открито, провинциален.

Компоненти на селския туризъм[редактиране | edit source]

Селското стопанство има етнологическо наследство (оръдие на труда, селскостопанска техника, занаяти, работилници), различна архитектура, богат фолклор, разнообразни кулинарни традиции, които са елементи от продукта селски туризъм.

Селският туризъм се дефинира като туризъм, в селските райони, при които се задоволяват интересите на туристите към бит, култура, селскостопански и други спецефични дейности както към природните, исторически и културни дадености на съответния регион.

Характеристика на селския туризъм[редактиране | edit source]

Селският туризъм е една от възможностите да се излезе от урбанизацията на големия град, при което хората да напуснат индустриалната среда и да се приобщат към природата. Да поживеят в по-малки жилища и по-близо до земята, да се върнат към своите родови корени чрез наблюдение или участие в различни прояви организирани от домакините. Характерна черта на туристическия продукт на селския туризъм е личният контакт с посетителите, създаването на възможност да почувстват околната среда и душевност. Те участват в дейностите, традициите и начина на живот на местните хора. По-голямата част от привържениците на селския туризъм са хора от средната и по-богатата класа, които придават голямо значение на местните ценности и културна идентичност.

Това е туризъм, при който има контакт и споделяне на опит и преживяване. В резултат на местната инициатива и управление селският туризъм се основава на пейзаж и култура и затова е атрактивен за много хора живеещи в градовете.

Вижте също[редактиране | edit source]