Княгиня Милица

Милица
моравска княгиня
портрет от XIX век
Управление	1371-1389/93
Съпруга на	Лазар
Родена	около 1335 г.
Починала	11 ноември 1405 г.
	манастир Любостиня
Погребана в	манастир Любостиня
Наследена от	Елена Гатилузио
Династия	по легендарни от епоса Неманичи
Баща	Юг Богдан (Вратко)
Майка	неизвестна

На Баязид I му се наложило в края на земните си дни всяка сутрин да "лъска чепика на господаря на Азия" по правилата на шариата. Зложелателите го одумвали, че любимата му жена от харема Оливера Лазаревич служела като столче за изправяне на Тимур след сутрешната процедура. (худ. Станислав Хлебовски, 1878 г.)

Княгиня Милица, позната още като Монахиня Евгения и Схимонахиня Ефросиния, е дъщеря на княз Вратко (Юг Богдан в бугарщиците), военначалник (войвода) при цар Стефан Душан и по сръбски легендарни сведения от епоса по бугарщиците е пряка потомка на Вукан Неманич, най-големия син на Стефан Неманя.

Според друга интерпретация, княгиня Милица е племеница на деспот Йоан Оливер, а легендарния Юг Богдан е негов брат.

Живот, книжовни и църковни изяви

Княгиня Милица е съпруга на княз Лазар от 1353 г. Около 1392 г., след смъртта на Лазар, се замонашава прекарвайки последните си години в манастира Любостиня, нейна задужбина. Съхранени са седем нейни документа с правен характер (включително грамота за Дечани от 1397 г.). Считало се е, че тя е авторка на "Похвала за княз Лазар", но тъй като тази похвала е открита в сборника от 1403 г., където е поместено "Слово за любовта" на сина ѝ Стефан Лазаревич, впоследствие тази хипотеза е отхвърлена. Джордже Трифунович е на мнение, че похвалата е дело на неизвестен раванички монах.

Двете вдовици - княгиня Милица и монахиня Ефимия (съпруга на деспот Йоан Углеша) измолили от Баязид I да пренесат мощите на света Петка Българска от Видин (където били пренесени от Търново след превземането му през 1393 г. - от последния български цар Константин II Асен) в Крушевац през 1398 г.[1] Според житието на българската светица, след битката при Никопол, Баязид се отправил към Видин, откъдето отвел в Бурса Иван Срацимир, а в града намерил Стефан Лазаревич, княгиня Милица и вдовицата на Углеша, които го убедили да даде разрашението си за пренасяне мощите на светицата в Аладжа хисар.

Потомци

Милица ражда пет дъщери на Лазар, които без изключение са обвързани в династични бракове:

• Мария, женена за Вук Бранкович, владетел на земите на днешно Косово и района на Скопие;
• Елена, женена за Георги I Балшич в Зета;
• Драгана, съпруга на Александър, син на Иван Шишман и Баязидов управител на Айдън;
• Теодора, женена за унгарския бан на Мачва Никола Гарович (на север и северозапад владенията на Лазар опират в Кралство Унгария);
• Оливера, съпруга на Баязид II;

Най-трагична е съдбата на деспина Оливера Лазаревич, която както мълвели злите езици по онова време служела за столче за изправяне на владетеля на Азия и Персия Тимур в неговия двор след пленяването на съпруга ѝ Баязид.

Милица има от Лазар и трима сина (Стефан, Вук и Добровой), като най-големия го и наследява - Стефан Лазаревич. Според Константин Костенечки, именно Милица убеждава след Косовската битка сина си Стефан да се признае за васал на Баязид с цел да запази владението си върху Моравско.[2]

Деятелност

Прави впечатление, че Милица въпреки сръбските твърдения за нейния произход, е обвързана в светската и книжовната си дейност с българските, а не със сръбските земи. Обкръжението ѝ се състои от бившата царица Елена Българска, приела монашеското име Елисавета и вдовицата на Йоан Углеша - монахиня Ефимия. Този своеобразен женски триумвират над Печката патриаршия се опитва да вдигне схизмата над сръбската църква (някогашна сръбска архиепископия на Свети Сава), наложен ѝ от Цариградската патриаршия. Начело на Печката патриаршия от времето на Лазар и по времето на Милица са българи - Ефрем Печки и Спиридон. Отделно от това именно Милица изиграва решителна роля в убеждаването на Баязид за преместване мощите на светицата-покровителка на Втората българска държава на запад и на сигурно място - в Шарения град. По-сетне мощите на българската светица са пренесени в Белградската крепост, където се съхраняват в църквата "Света Петка" до превземането на града от Сюлейман Великолепни през 1521 г.

Източници

• Книжовната дейност в двора на деспот Стефан Лазаревич

Външни препратки

• Статия за Милица на страницата на СПЦ - епархия Скандинавско-Британска