Върнячка баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Врънячка баня)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селището до Западна Морава. За селището до Южна Морава вижте Вранска баня.

Врабчето Гочко, символ на Върнячка баня

Върнячка баня или Врънска баня е курортен град и община в Рашки окръг, Централна Сърбия. Градът е разположен край река Западна Морава. Населението му е близо 10 хил. жители.

География[редактиране | edit source]

Върнячка баня е селище от 19 век. Намира се в подножието на планината Гоч, в близост до Западна Морава (Сръбска Морава), на границата между Поморавието и района на Кралево в Рашка, но етнографски и исторически влиза в границите на Расинско, т.е. Крушевско. Тръстеник отстои на 7 km, Кралево - на 27 km, Крушевац - на 34 km, Ниш - на 125 km, Белград - на 200 km.

От север Върнска баня е защитена от ветровете посредством масива на Гледачките планини, а в близост до Тръстеник се намира летище. Надморската височина на баните варира от 220 до 300 м.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът във Върнячка баня е умереноконтинентален, като зимата е мека и снежна, а лятото - хладно със свежи утрини и лек ветрец от планината, което създава на мястото идеални условия за развитие на курортна дейност. Освен това във Върнячка баня има 7 минерални извора.

Минерални извори[редактиране | edit source]

Минералните извори във Върнячка баня са:

  • Топла вода
  • Слатина
  • Снежник
  • Езеро
  • Боряк
  • Бели извор
  • Врънячко врело или Врънско врело

Минералната вода от отделните извори се предписва за лечение на различни заболявания. Нейните лечебни свойства са били известни още на римляните - известен е тукашният извор (лат.) Fons Romanus. Римското име на селището не е известно, но се знае, че тукашните извори се ползват интензивно за бани, възстановяване и лечение през 2-4 век (съдейки по намерените около 500 римски монети в района, които са основно от този период) от легионерите по дунавската граница на Горна Мизия.

През средновековието по време на византийската, българската и османската власт над тези земи съществуват само фрагментарни данни за използването на минералните води.

С днешното си име Върнячка баня се сдобива от Феликс Каниц посредством прословутите негови пътеписи - по името на близкото село Врънци.

История[редактиране | edit source]

Най-старите следи от селища в района на Врънска баня са от 3800 г. пр.н.е.-3100 г. пр.н.е. През античността районът е населяван от келти и скордиски.

Територията на Върнячка баня, ведно с Крушевско и Тимошко, е анексирана от Княжество Сърбия през 1833 г. През 1868-1869 г. се слага началото на днешния град - курортно селище. През 1883 г. селището е провъзгласено за спа-център в новообразуваното Кралство Сърбия.

През 1914 г., т.е. точно 20 год. преди фаталните за Югославия и света в навечерието на Втората световна война изстрели в Марсилия, Иван Михайлов (ВМРО) - човекът, издал смъртната присъда на Александър Караджорджевич и Югославия, среща тук за първи път сръбския престолонаследник и бъдещ югославски крал.[1]

След образуването на Югославия по инициатива на Стоян Протич започва изграждането на хотели и вили във Врънска баня.

Спорт[редактиране | edit source]

Върнячка баня е известна със спортната си дейност. Тук редовно се организират международни турнири по шахмат. На местно ниво се практикуват и развиват много спортове, като хандбал, футбол, тенис, плуване, ватербол, баскетбол и др. Спортната дейност в града е организирана в спортен клуб "Гоч".

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Врњачка Бања“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.