Милешева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манастирът Милешева

Милешева (на сръбски: Милешева) е средновековен сръбски манастир. Намира са в Западна Сърбия на 6 км от Приеполе по течението на река Милешевка.

Градеж[редактиране | edit source]

Изграден е в периода 1234-1236 като задужбина на крал Стефан Владислав - зет на цар Иван Асен II.

Местоположение[редактиране | edit source]

За разлика от предходните и последващи задужбини на Неманичите, Милешева прави впечатление с географското си местоположение — манастира е изграден вън и на запад от Рашка - към центъра на средновековните сръбски земи и в непосредствена близост до вероятната локализация на първото сръбско средище - Достиника. Местоположението на Милешева не е избрано случайно, тъй като с изграждането му вероятно се е целяло разпостранението на православието да обхване изцяло сръбските земи /това което и днес не е факт/, като църковния сръбски център се пренесе вън от Рашка, която е бивша българска територия предоставена на Деса като подарък от Мануил I Комнин (виж Дендра). [1]

Култов център[редактиране | edit source]

Манастирът Милешева е най-важния сръбски църковно-културен култов център. Това обстоятелство е обусловено от няколко причини.

Крал Стефан Владислав е принуден лично да посети Търново, за да издейства от свата си цар Иван Асен II пренасяне мощите на чичо си Растко Неманич в Милешева през 1237 година, откогато до 1594 година мощите на светеца се съхраняват тук. Впоследствие те са изровени по нареждане на Синан паша и публично изгорени на централния площад във Врачар, Белград.

През 1377 година в манастирската църква е коронасян за сръбски крал босненския бан Твърдко I. Под егидата на Твърдко I се формира антиосманската коалиция и участват в боя християнските сили в Косовската битка.

През 1466 година в Милешева Стефан Косача се прогласява за херцог на Свети Сава, откъдето придобива името си областта люлка на сърбизма - Херцеговина или Ерцеговина.

Културно значение[редактиране | edit source]

Милешева добива световна слава с фреската Белият ангел - уникален шедьовър на Палеологовия ренесанс. В манастирската черква са зографисани портретите на първите Неманичи — роднини на ктитора Стефан Владислав /Стефан Неманя, Стефан Първовенчани, Растко Неманич и Стефан Радослав/, както и изображение на кралския сват Иван Асен II, за което сръбските учени и историци твърдят че е на Йоан Ватаци, т.к. от запазената част от надписа се чете само първото име Йоан.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.

Вижте също[редактиране | edit source]