Просек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Просек
План на крепостта Просек
План на крепостта Просек
Местоположение
' (Република Македония)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Археология
Вид Град
Период XI-XIV век

Просек е средновековен укрепен град на река Вардар, разположена край град Демир Капия в Република Македония. По време на Втората българска държава е играл важна роля, тъй като контролирал пътя минаващ през долината на реката и се намирал в област, върху която се стремели да установят контрол Българското царство, Византия и Сръбското кралство.

Крепостта[редактиране | edit source]

Просек е разположен върху варовиково плато, обградено от извивка на Вардар. Отвесните скали и реката правят местността подходяща за отбрана. Тясна просека между скалите е води до единствения вход към крепостта. Навярно от нея идва и името Просек. Никита Хониат ни е оставил подробно описание[1] на крепостта и нейната обсада през 1199 година. Той посочва и единственият недостатък на Просек - липса на питейна вода. Независимият владетел Добромир Хриз изградил допълнително укрепление при входа на крепостта.

Археологическите проучвания показват, че Просек е имал външен и вътрешен град, като вторият е бил разположен в най - недостъпната част на платото. В описание от 1911 година се разказва, че там все още добре се виждали развалини на кули, къщи и църкви.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава крепостта. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

Според народното предание тоя град се е сношавал с отсрещната скалиста височина, дето се намират само развалини на една малка църква „Св. Неделя", по железен висящ над реката мост, закачен на халки, закрепени в двете противоположни скали.[2]


История[редактиране | edit source]

A 19th-century monochrome photograph of a rocky river canyon, with sharp high cliffs in the background.
Проломът Демир Капия и река Вардар - фотография от 1863 година

За първи път Просек се споменава в писмените извори през 1019 година в грамота на византийския император Василий II Българоубиец, където е изброен сред градовете в Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[3]

Крепостта се появява отново в историческите хроники във връзка с издигането на независимия феодал Добромир Хриз, който я използвал за опорна точка при завоюването на околните земи. Опитът на император Алексий III Ангел да я завладее през 1199 година завършил с неуспех. Около 1205 година Просек бил в ръцете на Калояновия военачалник Ециусмен (Чесмен). От 1211 до 1214 година крепостта е била седалище на севастократор Стрез. След неговото убийство, Просек преминал за кратко към Латинската империя (Солунското маркграфство), а от 1216 година е владение на Епирското деспотство. Около 1230 година (след битката при Клокотница) цар Иван Асен II завладява крепостта. При неговото управление Просек се превръща от погранична крепост в град. След смъртта му в последвалите борби за трона, татарско нашествие и сръбска експанзия, Българското царство губи Македония, а заедно с нея и Просек.

През 1246 година градът попада под властта на Никейската империя. Около 1328-1330 година сърбите завземат Повардарието и в Просек е поставен сръбски кефалия. Турците превземат Просек вероятно в 1385 година. В турските документи от 16 век вече се говори за село Демир Капия, което днес е малък град.

Източници[редактиране | edit source]

  • "Владетелите на Просек" - Петър Мутафчиев, издателство на БАН, 1913 г.
  • "Каменните щитове" - Борис Чолпанов, "Военно издателство", София, 1989 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Из "История" на Никита Хониат":"Този [Хриз] бил по народност влах, присвоил си Струмица, заел крепостта, наречена Просак [Демиркапия], и я превърнал в свое местопребивание, като засилил колкото било възможно повече укреплението ѝ, което още отначало и природата превърнала и създала като недостъпно. Стръмни скали от двете страни така плътно се доближават една до друга, че между тях има само една тясна, недостъпна и стръмна пътека. Останалата част от скалите е недостъпна дори и за козите и е напълно непроходима. Дълбоката река Аксиос [ Вардар ] обикаля скалите и по невероятен начин ги прави още по-недостъпни. След това се явило и изкуственото укрепление, което, съперничейки с природата, ги направило почти напълно непревзимаеми. Здрави стени били издигнати в единствения достъпен вход и те довършили това свръхестествено укрепление. И такава една крепост като Просак ромеите още от по-рано не забелязали и я изоставили пуста, понеже не обръщали внимание на българите. А Хриз си я присвоил и я направил непревзимаемо убежище срещу ромеите, тъй като там събрал цялата си добре упражнена с оръжие войска, напълнил я изобилно с хранителни припаси и пуснал стада волове и овце да пасат по нейните върхове. Заеманото място от крепостта не е малко. Тя се простира значително на дължина и на широчина и е богата с растителност поради дъждовете и гористите места. Лишена е обаче само от един дар на природата, и то най-добрия: по цялата крепост няма нито един дори съвсем малък извор, който да дава поне една капка вода, няма и изкопани кладенци, а трябва да се слиза до реката и оттам да се носи вода със съдове [хидрии]. Станал владетел на такава крепост, Хриз никак не се изплашил, когато императорът тръгнал на поход срещу него, но се приготвил да му се противопостави."
  2. Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.78.
  3. Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
Исторически градове в Република Македония Flag of Macedonia.svg
Астибо • Баргала • Дойран • Лихнида • Просек • Скупи • Стипион • Стоби • Таурезиум • Хераклея Линкестис
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.