Хайнрих VI (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих VI
Император на
Свещената Римска империя
Kaiser Heinrich VI. im Codex Manesse.jpg
Кайзер Хайнрих VI
Миниатюра, Манески кодекс.
Лични данни
Управление 1191 – 1197 г.
Коронация 15 април 1191 г.
Други титли Крал на Германия
Крал на Италия
Крал на Сицилия
Роден 1165 г.
Неймеген
Починал 28 септември 1197 г.
Месина
Погребан в Палермо
Предшественик Фридрих I Барбароса
Наследник Ото IV
Семейство
Династия Хоенщауфен
Баща Фридрих I Барбароса
Майка Беатрис Бургундска
Брак Констанс Сицилийска
Герб Hohenstaufen family arms.svg
Хайнрих VI в Общомедия
Hohenstaufen emporer arms.svg

Хайнрих VI Хоенщауфен(нем. Heinrich VI, ноември 1165, Наймеген, Нидерландия — 28 септември 1197, Месина,Сицилийско кралство) — крал на Германия от 1169 година, император на Свещената Римска империя от 1191 година и крал на Сицилия от 1194 година. Произхожда от династията Хоенщауфен. Баща му е император Фридрих I Барбароса, майка му Беатрис Бургундска е дъщеря на Рожер II (Отвил), крал на Сицилия.

Биография[редактиране | edit source]

Още на 15 август 1169 година е избран за германски крал (наследник на императорския престол). Започвайки с пищно тържество, в Майнц на Петдесетница през 1184, когато го посвещават в рицар, Хаинрих става наместник на своя баща в Германия.

През януари 1186 Хайнрих се жени за Констанция, дъщеря на краля на Сицилия, Рожер II и негова наследница. Младият крал /е едва 21 годишен, а неговата съпруга Констанция е десет години по-стара/ — е коронясан в Милано с кралски венец, като крал на Италия, и от самия император възведен в цезар. Съдействието на папата за това не било нужно.

През 1189, след смъртта на последния внук на Рожер II, Хайнрих наследява чрез Констанция, короната на Сицилия. Неаполитанската и сицилийската аристокрация обаче отказва да се покори на германския крал и избира за крал Танкред, граф Лече, извънбрачен син на брата на Констанция.

Когато през май 1189 година Фридрих I Барбароса се отправя на Третия кръстоносен поход, Хайнрих остава да управлява вместо него. На 10 юни 1190 Барбароса се удавя в Киликия (Мала Азия), Хайнрих VI става негов наследник.

Потушаване на въстанието в Сицилия[редактиране | edit source]

След като с голяма жестокост подавя въстанието в Сицилия, Хайнрих решава да тръгне с войските на кръстоносците. През лятото на 1197 година той пристига в Месина, за да присъства лично при подготовката и отплаването на Крестоносния поход. Събран е огромен за тези времена флот. Възможно е с цел, не Светите места, а Константинопол. точно в този момент , Хайнрих, който е едва на 32 години и не се отличава със завидно здраве умира. По съобщение на хронисти от това време, едно невнимателно изпиване на студено питие през един горещ ден,става причина императора да вдигне висока температура и след няколко дни, на 28 септември 1197 година да умре скоропостижно.

Погребан е в катедралния храм в Палермо.

Брак и деца[редактиране | edit source]

  • Женен: (от 27 януари 1186 година) — за Констанс Сицилийска  (1154 — 1198), посмъртна дъщеря на Рожер II, крал на Сицилия, и неговата трета жена Беатрис Ретелска.

Източници[редактиране | edit source]

  • Gerd Althoff: Kaiser Heinrich VI. In: Werner Hechberger, Florian Schuller (Hrsg.): Staufer & Welfen. Zwei rivalisierende Dynastien im Hochmittelalter. Pustet, Regensburg 2009, S. 142–155, ISBN 978-3-7917-2168-2.
  • Peter Csendes: Heinrich VI. (Gestalten des Mittelalters und der Renaissance). Darmstadt 1993.
  • Joachim Ehlers: Heinrich VI.. In: Bernd Schneidmüller und Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters. München 2003, S. 258–271 und S. 582f. (Bibliografie).
  • Odilo Engels: Die Staufer. 8. Auflage. Kohlhammer, Stuttgart 2005, S. 126–140, ISBN 3-17-017997-7.
  • Thomas Ertl: Studien zum Kanzlei- und Urkundenwesen Kaiser Heinrichs VI., Wien 2002, ISBN 978-3-7001-3071-0.
  • Gesellschaft für staufische Geschichte (Hrsg.): Kaiser Heinrich VI. Ein mittelalterlicher Herrscher und seine Zeit. Göppingen 1998. ISBN 3-929776-09-X.
  • Johannes Haller: Heinrich VI. und die römische Kirche. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1962 (zuerst erschienen in: Mitteilungen des Instituts für Österreichische Geschichtsforschung 35 (1914), S. 385–454, 545–669).
  • Sigrid Hauser: Staufische Lehnspolitik am Ende des 12. Jahrhunderts 1180–1197. Lang, Frankfurt am Main 1998. ISBN 3-631-32449-9
  • Hartmut Jericke: Kaiser Heinrich VI. – Der unbekannte Staufer. Gleichen 2008 (nicht fachwissenschaftliche Darstellung).
  • Hartmut Jericke: Imperator Romanorum et Rex Siciliae – Kaiser Heinrich VI. und sein Ringen um das normannisch-sizilische Königreich (Europäische Hochschulschriften III/765). Frankfurt am Main 1997.
  • Hartmut Jericke: Begraben und Vergessen?. DRW, Leinfelden-Echterdingen 2005, ISBN 3-87181-020-7.
  • Claudia Naumann: Der Kreuzzug Kaiser Heinrichs VI. Lang, Frankfurt am Main 1994, ISBN 3-631-47001-0.
  • Ingeborg Seltmann: Heinrich VI.: Herrschaftspraxis und Umgebung. Palm & Enke, Erlangen 1983, ISBN 3-7896-0143-8.
  • Theodor Toeche: Kaiser Heinrich VI. Jahrbücher der Deutschen Geschichte. Leipzig 1867, ND Darmstadt 1965.
  • Walter Zöllner: Heinrich VI.. In: Evamaria Engel, Eberhard Holtz (Hrsg.): Deutsche Könige und Kaiser des Mittelalters. Böhlau, Köln u.a. 1989, S. 188–196, ISBN 3-412-03688-9.