Хайнрих III (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих III
император на Свещената Римска империя
Heinrich III..jpg

Крал Хайнрих с регалии на 5-ти Юни 1040, при освещаването на манастирска църква.
Университетска библиотека,Бремен, Ms.b. 21, vol. 3V
Лични данни
Управление 1039 - 1056 г.
Коронация 1046 г.
Други титли Крал на Германия, Италия и Бургундия
Роден (28 октомври 1017 г.
Починал 5 октомври 1056 г.
Бодфелд
Предшественик Конрад II
Наследник Хайнрих
Семейство
Династия Салическа династия
Баща Конрад Стари
Майка Гизела Швабска
Бракове Гунхилда Датска
Агнес Поатиенска
Монограм на Хайнрих III

Хайнрих III (1017-†1056) е германски крал от 1039 г. до смъртта си през 1056 г., а от 1046 г. император на Свещената Римска империя от Салическата династия.

Още през 1028 г. в ранна възраст Хайнрих е провъзгласен за херцог на Бавария и Швабия от баща си император Конрад II. Преходът в управлението след смъртта на баща му не толкова гладък, но Хайнрих води политиката на своя предшественик в предварително определени пътеки. Така неговото царуване води до безпрецедентен ръст в развитието. Така Шпайерската катедрала остава задълго най-голямата църква в западното християнство, а централизирания му сеньоритет над херцогствата укрепва. Все пак в западната част на Германия е създадена през годините 1052-1055 мощна опозиционна група, а в херцогство Лотарингия абсолютната власт на императора отключва години на конфликти, от които Хайнрих III излиза като победител. През 1046 г. новокоронованият император успява да сложи край на папския разкол, като освобождава папството от зависимостта му от римските благородници и да положи основата за повсеместния му духовен обхват, но също така и да заложи проблема с Инвеститурата. Ранната смърт на Хайнрих III се смята за катастрофа за империята.

Биография[редактиране | edit source]

Произход и семейство[редактиране | edit source]

Хайнрих е син на Гизела Швабска и Конрад Стари, бъдещият император Конрад II. Последният произхожда от Рейн-франкска салическа благородническа фамилия, която притежава и правата на наследствен граф в района около Вормс и Шпайер. Майка на Хайнрих Гизелa е овдовявала вече два пъти, а нейният баща Херман Швабски е преминал през безуспешна кандидатура за император през 1002 г. Чрез нея салическата фамилия получава властта над Бургундия. Раждането на Хайнрих съвпада с трудна ситуация за семейството, след като само два месеца по-рано са били въвлечени в кървава междуособица, а отношенията на им с император Хайнрих II са обтегнати, тъй като императорът не одобрява брака на Конрад и Гизела. Херцогското достойнство на Конрад е застрашено.

Укрепване и осигуряване на приемственост на династията[редактиране | edit source]

Смъртта на Хайнрих II, последният мъжки представител на Саксонската династия преобръща съдбата на салическата фамилия. През 1024 г. Конрад Стари печели преимущество в един продължителен процес на избор на владетел поради чертите на характера си virtus probitas (ефективност и неподкупност). Конрад бърза да основе династия като систематично налага сина си Хайнрих като свой наследник, като го посочва за херцог на Бавария и Швабия, а скоро след това и за Крал на Германия. Бруно, епископ на Аугсбург, а по-късно и епископ Егилберт стават възпитатели и съветници на имперския престолонаследник.

Кралско и имперското владичество[редактиране | edit source]

Flag Germany Emperors Banner.png Хайнрих е посочен за Крал на Германия от баща си още през 1028 г. и бързо се доказва като такъв именно пред императора. Когато през 1035 г. Конрад наказателно отнема фиефите на Адалберт фон Кернтен, херцог на Каринтия с това създава правен казус, противопоставящ го на собствения му син и васал, какъвто като крал на германците е Хайнрих. Тъй като Адалберт е директен васал само на крал Хайнрих, то само последния има право да го обезвластява и този акт на Конрад настройва срещу императорския трон останалите директни германски васали. Под натиска на съветника си Егилберт Хайнрих защитава васалната клетва на Адалберт Каринтски, като това създава напрежение между баща и син и застрашава имперския сюзеренитет над Германия. Конрад II е принуден да измоли съгласието на сина си и едва тогава Хайнрих се съгласява да низвергне иначе непокорния Адалберт.

През 1036 г. в Неймеген Хайнрих се жени за Гунхилда Датска, дъщеря на Кнут Велики, крал на Дания, Англия и Норвегия. От този брак през 1037 г. се ражда само едно дете - Беатрис (бъдеща абатеса на Квендлинбург), тъй като Гунхилда умира през 1038 г. През следващата година умира и стария император Конрад II, което дава на Хайнрих официалния статут на явен бъдещ император.

Кайзерпфалц, дворецът на Хайнрих III в Гослар

Като такъв Хайнрих поема на обиколка в имперските владения за да получи признание от васалите си - посещава Лотарингия, Тюрингия, Саксония, Нидерландия. Остава в Гослар по-дълго, като започва усилено строителство и развива този град, който в крайна сметка изживява най-силния си период по времето на Хайнрих III. При посещенито на бъдещия император в Улм е свикано Имперско събрание, на което Хайнрих получава първо признание на владетелското си достойнство и от Италия. По-късно в Ингелхайм той получава признание на властта си и от Бургундия, а след смъртта на неговия братовчед, управлявал Каринтия Хайнрих наследява и това херцогство. Той вече е крал на три кралства и херцог на три херцогства.

Конфликтите с Бохемия и Унгария[редактиране | edit source]

Първата военна кампания на Хайнрих III го сблъсква с бохемско-унгарския съюз на Бретислав I и Петер Унгарски през 1040 г. Германският поход на изток обаче е отблъснат и Хайнрих е принуден да приеме поражението си. Закратко, защото Петер Унгарски е свален от власт още преди края на годината от Шамуел Аба, което води до разпад на съюза с Бохемия. Петер получава убежище именно в двора на врага си Хайнрих, а още през август 1041 г. останалият сам Бретислав е принуден да се подчини на бъдещия император. През 1042 г. последва военна кампания срещу Унгария, която сваля от власт Шамуел I и трайно премахва заплахите по източните граници. Хайнрих се жени повторно, за съпруга е избрана Агнес, дъщеря на аквитанския херцог. Счита се, че този брак стабилизира отношенията на Хайнрих с Европейския запад и по-конкретно Франция.

На 5 юли 1045 г. се състои Битката при Менфе, в която Шамуел Аба загива и Хайнрих III възстановява Петер на престола на Унгария под короната на Свещената Римска империя.

Коронация и реформи. Неподчинението на Лотарингия[редактиране | edit source]

През 1046 г. Хайнрих временно потиска сепаративните стремления и бунтове в Лотарингия, Холандия и Бургундия в една война, която в крайна сметка ще се проточи до края на неговото царуване (1046–1056). Периодът е интересен и с други събития с негово участие, а именно соственоръчното му назначаване на епископи, както и тяхното развенчаване. Хайнрих си позволява дори да съди епископи, както се случва с италианския клирик Видгер, архиепископ на Равена. С това трой поставя под съмнение папските правомощия и създава предпоставките за спора за Инвеститурата. Активната му намеса в църковния живот го води през 1046 г. в Рим, където бушува борба за папския престол между благородническите фамилии Тускулани и Кресченти. Кандидатите на тези родове се сменят на престола след понтификат от само месец, като става с Джовани Кресченти, или сядат на него на три пъти (Теофилакт ди Тускуло). Слабостта на папската институция компрометира универсалността на католицизма и опит за реформа се опитва да предложи трети кандидат - симоникът Григорий VI. Силният германски крал Хайнрих свиква синод и като истински наследник на Карл Велики постановява, че нито един от кандидатите не е достоен за наместник на Свети Петър и поставя на папския престол един от своите църковни прелати. Така Свитгер фон Морслибен, архиепископ на Бамберг става папа Климент II и на Коледа 1046 г. коронясва Хайнрих като император на Свещената Римска империя.

Хайнрих III продължава активната си инвеститура с назначения на седалищата в Равена, Пиаченца, Страсбург, Вердюн, Констанц, Мец, Трир, като през този период избухва и едно от най-сериозните неподчинения срещу него. Сепаративно настроените Дирк Холандски, Балдуин V Фландърски и Готфрид Лотарингски въстават, опожаряват Вердюн и разграбват Наймеген. Победата им над имперските войски при Флушинг води до обсада на Лиеж. Хайнрих III не успява да се справи с неподчинението чак до 1049 г., защото вниманието му е задържано в Рим, където починалия Климент II е заместен от германеца Попо фон Бриксен, а след година той пък е последван от Бруно фон Егисхайм-Дагсбург. Едва след това Хайнрих III се обръща към разбунтувалите се - Дирк е убит в битка, а Балдуин и Готфрид са отлъчени от църквата от новоизбрания папа, който по-късно ще участва и в Разделянето на църквата. Попаднали в изолация, отрязани откъм Северно море от Едуард Изповедник и Свен Датски (съюзници на Хайнрих III) непокорните Балдуин и Готфрид са заловени и затворени.

Наследство и ранна смърт[редактиране | edit source]

През периода до 1055 г.(когато посочва Гехарт фон Кал за четвъртия германски папа) Хайнрих III променя малко в политиката си. Императорът назначава прелати, воюва с бунтовници и италонормани и обявява сина си Хайнрих за херцог на Бавария и крал на Германия. Един от последните му държавни актове включва среща и преговори с Анри I в стремеж да парира френските апетити към размирната Лотарингия. В поход срещу славянско въстание на североизток Хайнрих III се разболява и в крайна сметка умира в ловния си дворец Бодфелд в Саксония, още ненавършил 40.

Източници[редактиране | edit source]

  • Gwatkin, H. M., Whitney, J. P. (ed) et al. The Cambridge Medieval History: Volume III. Cambridge: Cambridge University Press, 1926.
  • Norwich, John Julius. The Normans in the South 1016-1130. Longmans: London, 1967.