Римско-немски крал
Римско-немски крал (на латински: Romanorum Rex; на немски: Römisch-deutscher König) са владетелите на Свещената Римска империя за времето между тяхния избор за крал и коронуването им за император. Това название се появява през късното време на Отоновата династия, засилено по времето на император Хайнрих II. От Папите се позва известно време с понижаваща цел титлата Rex Teutonicorum (крал на немците). През късното Средновековие е изпозваната титла за избрания крал. През 1508 г. Максимилиан I пръв се нарича „крал на римляните“ с разрешение на папата „избран за римски император“. След Карл V, коронован за крал на 23 октомври 1520 г., „крал на римляните“ означава кронпринц, последник на императора (кайзера).
През 1811 г. Наполеон Бонапарт дава на сина си Наполеон Франсоа Бонапарт титлата Roi de Rome (крал на Рим).
Списък на римските крале и антикрале [редактиране]
С курсив са написани имената на антикралете (de:Gegenkönig).
- Ото II, 961—967 (син на Отон I)
- Отон III, 983—996 (син на Отон II)
- Хайнрих II Свети, 1002—1014 (братовчед на Отон III)
- Конрад II, 1024—1027
- Хайнрих III, 1028—1046 (син на Конрад II)
- Хайнрих IV, 1054—1084 (син на Хайнрих III)
- Рудолф Швабски, 1077—1080 (шурей на Хайнрих IV)
- Херман фон Салм, 1081—1088
- Конрад, 1087—1098 (син на Хайнрих IV)
- Хайнрих V, 1099—1111 (син на Хайнрих IV)
- Лотар II, 1125—1133
- Конрад III, 1127—1135
- Конрад III, 1138—1152 (същият)
- Хайнрих Беренгар, 1146—1150 (син на Конрад III) (нем., англ.)
- Фридрих I Барбароса, 1152—1155 (племеник на Конрад III)
- Хайнрих VI, 1169—1191 (син на Фридрих I)
- Филип Швабски, 1198—1208 (син на Фридрих I)
- Отон IV, 1198—1209
- Фридрих II, 1196—1220 (син на Хайнрих VI)
- Хенрих (VII), 1220—1235 (син на Фридрих II)
- Хенрих Распе, 1246—1247
- Вилхелм Холандски, 1247—1256
- Конрад IV Хоенщауфен, 1237—1250 (син на Фридрих II)
- Ричард Корнуолски, 1257—1272
- Алфонс Кастилски, 1257—1273
- Рудолф I, 1273—1291
- Адолф от Насау, 1292—1298
- Албрехт I, 1298—1308 (син на Рудолф I)
- Хайнрих VII, 1308—1312
- Лудвиг IV, 1314—1328
- Фридрих Австрийски, 1314—22, 1325—30
- Карл IV, 1346—47
- Карл IV, 1349—55 (същия)
- Гюнтер фон Шварцбург, 1349
- Венцел I, 1376—1378 (син на Карл IV)
- Рупрехт Пфалцки, 1400—1410
- Сигизмунд, 1410—1433 (син на Карл IV)
- Йост, 1410—1411
- Алберт II, 1438—1439
- Фридрих III, 1440—1452
- Максимилиан I, 1486—1508 (син на Фридрих III)
- Карл V, 1519—1530
- Фердинанд I, 1531—1558 (брат на Карл V)
- Максимилиан II, 1562—1564 (син на Фердинанд I)
- Рудолф II, 1575—1576 (син на Максимилиан II)
- Фердинанд II, 1636—1637 (син на Фердинанд II)
- Фердинанд III, 1653—1654 (син на Фердинанд II)
- Йосиф I, 1690—1705 (син на Леополд I)
- Йосиф II, 1764—1765 (син на Франц I)
- Наполеон II, 1811—1832 (син на Наполеон I)
Литература [редактиране]
- Helmut Beumann, Rex Romanorum. In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 7, Sp. 777f.
