Римско-немски крал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Римско-немски крал (на латински: Romanorum Rex; на немски: Römisch-deutscher König) са владетелите на Свещената Римска империя за времето между тяхния избор за крал и коронуването им за император. Това название се появява през късното време на Отоновата династия, засилено по времето на император Хайнрих II. От Папите се позва известно време с понижаваща цел титлата Rex Teutonicorum (крал на немците). През късното Средновековие е изпозваната титла за избрания крал. През 1508 г. Максимилиан I пръв се нарича „крал на римляните“ с разрешение на папата „избран за римски император“. След Карл V, коронован за крал на 23 октомври 1520 г., „крал на римляните“ означава кронпринц, последник на императора (кайзера).

През 1811 г. Наполеон Бонапарт дава на сина си Наполеон Франсоа Бонапарт титлата Roi de Rome (крал на Рим).

Списък на римските крале и антикрале[редактиране | edit source]

С курсив са написани имената на антикралете (de:Gegenkönig).

Литература[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]