Конрад IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Конрад IV
Печат на Конрад IV

Конрад IV (на немски: Konrad, * 25 април 1228 в Андрия, Апулия; † 21 май 1254 във военен лагер при Лавело, Базиликата, Италия) от династията Хоенщауфен е херцог на Швабия (1235–1254), крал на Свещената Римска империя (1237–1254), крал на Сицилия (Конрад I 1250–1254) и крал на Йерусалим (Конрад II 1228–1254).

Конрад е единственият син на император Фридрих II и втората му съпруга Йоланда Йерусалимска (или Изабела II Йерусалимска), кралицата на Йерусалим, дъщеря на Жан дьо Бриен. Майка му умира при неговото раждане и той наследява претенцията за трона на Йерусалим, което използва баща му през 1229 г. по времето на Петия кръстоносен поход в Йерусалим да се коронова сам за крал на Йерусалим. До 1235 г. Конрад живее в Италия, през тази година той пътува за пръв път в Германия.

През февруари 1237 г. Конрад е избран във Виена за римско-немски крал, което не е признато от папата. Той не е коронован и носи титлата „in romanorum regem electus“. Конрад остава в Германия и формално замества баща си, Фридрих II, който отишъл в Италия. От около 1240 г. Коннрад започва да се меси активно в политиката.

Конрад IV се жени на 1 септември 1246 г. във Фобург за принцеса Елизабет Вителсбах, дъщеря на херцог Ото II от Бавария от род Вителсбахи. Двамата имат син Конрад, известен като Конрадин (* 25 март 1252), който през 1268 г. е обезглавен в Неапол.

През 1245 г. папа Инокентий IV сваля Фридрих II и Конрад IV. Двамата водят боеве с геген-кралете. През 1250 г. умира баща му Фридрих II и го прави в завещанието си за негов универсален наследник, което не е признато от Инокентий IV. През 1252 г. Конрад отива с войската си в Италия. През октомври 1253 г. войската му завладява Неапол, неговото владетелство обаче не се признава от папата.

Конрад умира през 1254 г. в един военен лагер в Лавело от малария. Неговото сърце и вътрешностите му са погребани в Мелфи. Неговото тяло е занесено в катедралата на Месина. Една светкавица пада в катедралата и положеният там крал изгаря преди погребението. Неговия син Конрадин, който Конрад не бил още видял, е още непълнолетен, така че Манфред, полубратът на Конрад, е първо наместник.

Конрад има освен своя брачен син Конрад(ин) още един извънбрачен син, който се казва също Конрадин. Той е роден вероятно също като полубрат му, през 1252 г. и също е екзекутиран само че една година по-късно през 1269 г. в Луцера - също и неговата неизвестна майка.

Източници[редактиране | edit source]

  • Eduard Winkelmann, Konrad IV. (deutscher König). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 16, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 562–567.
  • P. Zinsmaier, Studien zu den Urkunden Heinrichs [VII.] und Konrads IV., Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, ZGORh 100 (1952), S. 445-565.