Елизабет Вителсбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елизабет Вителсбах
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим
Елизабет Вителсбах 
Родена: около 1227
в замък Траусниц, Ландсхут, Бавария
Починала: 9 октомври 1273  (на около 46 години)
замък Грайфенбург Тирол

Елизабет Вителсбах (на немски: Elisabeth von Bayern, * около 1227 в замък Траусниц, Ландсхут, † 9 октомври 1273 в замък Грайфенбург, Тирол) от династията Вителсбахи е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).

Ранен живот[редактиране | edit source]

Елизабет е най-голямата дъщеря на Ото II Вителсбах (1206–1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201–1267) от фамилията Велфи.

Баща й е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV. Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - Конрадин (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.

Бракове и смърт[редактиране | edit source]

Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. Съпругът й крал Конрад IV умира 1254 г. след 8 години брак от малария. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.

През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.

Потомство[редактиране | edit source]

Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – Елизабета (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Херцогство Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът й Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия (1307-1310) и Полша.

Източници[редактиране | edit source]

Literatur[Bearbeiten]

  • Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß (Hrsg.): Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151–170.
  • Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11–21.

Външни препратки[редактиране | edit source]