Бавария (херцогство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Херцогство Бавария)
Направо към: навигация, търсене
Херцогство Бавария (907–1623)
Armoiries Bavière.svg
Бавария в състава на Свещената Римска империя през 10 век
Бавария в състава на Свещената Римска империя през 10 век
Официален език латински
Държавна религия Римокатолицизъм
Васално херцогство
Васално княжество
Херцози и принцове от династиите:
Лиудолфинги
Вителсбахи
Велфи

Херцогство Бавария (на немски: Herzogtum Bayern) е едно от петте племенни херцогства, съществували през Средновековието в Югоизточна Германия на територията на съвременна Бавария.

Ранно херцогство при Агилолфингите[редактиране | edit source]

Първото херцогство е образувано още през 6 век. То заема областа между реките Лех и Енс, планината Фихтел и Тридентинските Алпи. Първият известен херцог е Гарибалд I (548–595), произлизащ от рода Агилолфинги. Столица на херцогството при него е град Регенсбург. Гарибалд се съюзява с лангобардите против натиска на франките, но е разбит и принуден да моли за мир. Неговият наследник, Тасило I († 612), започва враждебни действия против славяните и техните съюзници аварите. Неговите наследници стават съюзници с кралете на франките и постепенно попадат под тяхна зависимост.

При Гарибалд II († 650 г.), със съдействието на франкския крал Дагоберт I, са въведени първите писани закони (така наречената Баварска правда – на латински: lex Bajuwariorum). При Тасило II в Бавария със съдействието на франкските мисионери започва разпространението на християнството, като окончателно то се налага при херцог Теодо II († 716).

Херцог Одило († 748), зет на франкския майордом Карл Мартел, през 743 г. влиза в конфликт с братята на жена си Карлман и Пипин III, бяга и трябва да признае зависимостта на Бавария от франките, но запазва службата си като херцог. Той създава много манастири и сборникът със закони Lex Baiuvariorum. През 788 г. Тасило III трябва да предаде Бавария на Карл Велики.

В Каролингската империя Бавария получава статут на кралство и по Вердюнския договор влиза през 843 г. в състава на Източно франкското кралство.

При Велфите[редактиране | edit source]

Средновековие[редактиране | edit source]

През 1070 г. император Хайнрих IV дава херцогството в ленно владение на рода Велфи. През 1156 г. Фридрих I Барбароса дава Бавария на Хайнрих Лъв. [1]

През 1255 г. Бавария се дели на Херцогство Горна Бавария и Херцогство Долна Бавария. През 1340 г. при Лудвиг IV Горна и Долна Бавария се обединяват. Бавария се дели през 1349 г. отново чрез Ландсбергския договор на Херцогство Щраубинг-Холандия (Бавария-Щраубинг), Херцогство Горна Бавария и Херцогство Бавария-Ландсхут (Долна Бавария-Ландсхут) между шестте синове на Лудвиг IV.

По този начин Бавария губи част от влиянието си в империята и херцогът ѝ не е включен в списъка на седмината принцове електове (курфюрстове) на императора. [2]

През 1392 Бавария се разделя отново между синовете на Стефан II на Херцогство Бавария-Инголщат, Херцогство Бавария-Ландсхут, Херцогство Бавария-Мюнхен. В следствие на това Бавария губи част от влиянието си в империята, Чрез Primogenitur – закон от 8 юли 1506 г. от Албрехт IV всички баварски линии се събират.

16 век[редактиране | edit source]

На 5 март 1522 г. Вилхелм IV обнародва едикт, който осъжда тезите на Мартин Лутер, а през 1524 г. забранява печатането, продаването и разпространяването на текстовете му. [3]

Наследникът му, Албрехт V, разрешава протестантската литература и пеенето на лутерански псалми в църквите, но не и в Мюнхен. Право на гражданство на Мюнхен имат единствено католиците. Част от протестантите се преместват в Аугсбург, Нюрнберг и Регенсбург. [4]

17 век[редактиране | edit source]

През 1609 г. император Рудолф II дава град Донаувьорт на баварския херцог Максимилиан I в следствие на намесата му за защита правата на католиците. [5]

Бавария участва активно в Тридесетгодишната война на страната на Фердинанд II. Херцогството участва в превземането на Бохемия с 25 000 души. По време на войната, през 1623 г., херцогството е преобразувано в курфюрство с курфюрст Максимилиан I. [5]

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 12-13.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 27.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 36-37.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 38-39.
  5. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 53-54.