Тасило III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тасило на лов, от 1444 г.
Покалът на Тасило. Надпис: Tassilo dux fortis - Liutpirc virga regalis.

Тасило III (на немски: Tassilo III, * ок. 741, † ок. 796) е последният херцог на Бавария от 749 до 788 г. от династията Агилолфинги и братовчед на Карл Велики.

Той е син на херцог Одило (* пр. 700, † 748) от Бавария и франкската принцеса Хилтруда (* 715, † 754), дъщеря на Карл Мартел и първата му съпруга Ротруда. Майка му е сестра на Пипин III Млади, който е баща на Карл Велики.

След смъртта на баща му през 748 г. Тасило и майка му Хилтруда са отвлечени от Грифо, нейният по-малък полубрат, който иска да стане херцог на Бавария. След една година, 749 г., майордом Пипин изгонва Грифон и поставя седемгодишния Тасило за херцог. Опекунството поема майка му, и след нейната смърт през 754 г. чичо му Пипин III. През 757 г. херцог Тасило III поема сам управлението в Бавария.

Тасило е съюзник с лангобардите, които са завладени през 774 г. от Карл Велики. През 772 г. разширява влиянието си на изток като завладява карантаните. Построява и подарява много манастири. През 772 г. папа Адриан I кръщава сина им Теодо в Рим. През 777 г. Тасило и съпругата му Луитперга подаряват така наречената „Чаша на Тасило“ на манастир Кремсмюнстер.

Въстава срещу Карл Велики, който го пленява през 788 г. и анексира Бавария. [1] През 794 г. Тасило III трябва да предаде Бавария на Карл Велики,който поставя за префект на Бавария своя зет Геролд, брат на съпругата му Хилдегард.

Последните си години Тасило III живее като обикновен монах в манастир Лорш, където е и погребан. Цялата му фамилия е поставена в манастири. Той е почитан като Светия и се чества на 11 декември.

Фамилия[редактиране | edit source]

Тасило III е женен ot 763 г. за Луитперга (* 750, † 793), дъщеря на последния лангобардския крал Дезидериус и Анса. През 772 г. папа Адриан I кръщава сина им Теодо в Рим. През 777 г. Тасило i swprugata mu подаряват така наречената „Чаша на Тасило“ на манастира Кремсмюнстер

Неговите деца:

  • Теодо III (*770, † след 793), съ-владетел 776 г., пленик при Карл Велики, 788 г. по заповед на Карл Велики направен монах в манастир Св. Максимин в Трир.
  • Теудеберт (772–след 793)
  • Котани, тя e сложена 788 в манастир Chelles
  • Ротруд, тя е направена 788 монахиня в Лаон
  • Гунтарий, той е убит при лов при Кремсмюнстер

Литература[редактиране | edit source]

  • Becher, Matthias: Ingelheim 788. Der Prozeß gegen Herzog Tassilo III. von Bayern. In: Karl der Große in Ingelheim. Ingelheim 1998, ISBN 3-00-003290-8, S. 60 ff. (Beiträge zur Ingelheimer Geschichte, Heft 43).
  • Helwich, Georg: Antiquitates Laureshamensis seu Chronologica. Frankfurt am Main, 1631
  • Kolmer, Lothar ; Rohr, Christian (Hrsg.): Tassilo III. von Bayern. Pustet, Regensburg 2005, ISBN 3-79171-949-1.
  • Reimann, Marion: Das Urteil von Ingelheim: kulturgeschichtlicher Roman. Leipzig, 1979
  • Sigmund Ritter von Riezler: Tassilo III. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 37, Duncker & Humblot, Leipzig 1894, S. 409–411.
  • Wilhelm Störmer: Die Baiuwaren. Von der Völkerwanderung bis Tassilo III. 2. Auflage. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-47981-6.
  • Benno Hubensteiner: Bayerische Geschichte. Das bayerische Stammesherzogtum. München 2009, ISBN 978-3475537561

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 12.

Външни препратки[редактиране | edit source]