Пипин III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пипин III Къси
майордом на Австразия
Пипин III Къси 
Роден: 714
Жюпий, Австразия
Починал: 24 септември 768
Сен-Дени при Париж
Гробът на Пипин III

Пипин III Къси е вторият син на Карл Мартел - майордом на Австразия и фактически (но нетитулован) владетел на франките и Ротруде от Трир (690-724) и внук на Пипин Ерсталски. Възпитаван е в манастира Сен-Денис. През 741 г. се жени за Бертрада от Лаон.

Пипин III управлява франките от 741 до 768 г. В началото на управлението си концентрира усилията си в подобряване на отношенията с църквата, изострени от секуларизацията(одържавяване) на църковни земи след Concilium Germanicum по времето на Карл Мартел (715-741). Постигнат бил компромис, като земите, раздадени от Карл Мартел като бенефиции отново се признавали за църковни, но оставали в ръцете на бенефициариите, които обаче били задължени да плащат на църквата данък за тях. Тези земи се наричали прекарии по кралска воля (pracaria verbo regis). Техните държатели (бенефициарии) продължавали да са длъжни да носят военна служба в полза на държавата, а църквата нямала право да им отнема земята без кралско разрешение.

През 751 г. със съгласието на папата на събрание на франкските аристократи и на своите васали Пипин официално е коронясан в Соасон за първия Каролингски крал на франките. Последният крал от династията на Меровингите Хилдерих III е затворен в манастир, където по-късно умира. През 754 г. титлата на Пипин е потвърдена и с коронация от папа Стефан II в Париж. В замяна на получената от църквата подкрепа Пипин организира два похода против лангобардския крал Айзтулф (през 754 и 757 г.), когото принудил да върне на Папството заграбените от него земи в папската област и Равенския екзархат. Победите на Пипин Къси осигуряват на Папството земите на Равена и Пентаполис през 756 г., където де факто възниква светската държава на папите. Впоследвие Папската държава служи като основа за техните претенции за светска власт над цяла Италия и дори над цяла Западна Европа. Римокатолическата църква признава приноса на Пипин III, като нарича жеста му Дар на Пипин.

С двата си похода през 752г. и 756г. Пипин превзема Септимания и Нарбон от арабите. През 755г. налага кралски монопол върху монетосеченето и неговата стандартизация. Между 760г. и 768г. води военни действия срещу Аквитания.

Пипин III Къси умира през 768 г. и е наследен от двамата си сина Карломан и Карл Велики (768-814). С Бертрада от Лаон освен Карл Велики и Карлман I той има още четири деца:

  • Гизела (* 757, † 810) станала 788 г. абтеса на Chelles, в областта на Париж
  • Пипин (* 759, † 761)
  • Ротхайд
  • Аделхайд

Погребан е в базиликата Ст. Денис при Париж до съпругата си Бертрада.

Литература[редактиране | edit source]

  • Reinhold Rau (Hrsg.): Quellen zur karolingischen Reichsgeschichte. Bd. 1. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1987, ISBN 3-534-06963-3.

Външни препратки[редактиране | edit source]