Неустрия
Неустрия, Нейстрия или Неустразия, означаващо „нова [западна] земя“, е франкско кралство, възникнало през 511 в територията между Аквитания и Ламанш с Париж и Соасон като главни градове. Позната е още като Ньостри или районът между реките Сена и Лоара — Regnum Neustriae, съставно кралство на империята на франките Каролинги. Последните обособяват тази територия като гранична марка (маркграфство) Неустрия — буфер срещу Бретан и викингски инвазии. Тя остава като такава до управлението на Капетингите през десети век.
Постоянните преразпределения на териториите след Кловис разтърсват франкските кралства и се проявяват във войни, продължили близо двеста години.
В крайна сметка, Неустрия и Австразия се обединяват отново през осми век с усилията на майордомите от династията на Пипинидите.
През 748 г. дванадесет графства в Неустрия с център Льо Ман са обявени за Херцогство Мен, като за владетел е посочен Грифон — младият брат на Пипин III Къси и Карломан.
Неустрия и Аквитания съставят по-голямата част от Западнофранкското кралство, появило се след Договора от Вердюн (843).
Съдържание |
Марка при Каролингите [редактиране]
Маркграфство Неустрия в креатура на краля от Каролингската династия Карл Плешиви през 861. В началото били обявени две гранични марки — една срещу Бретан и втора срещу Норманите (Бретанска марка и Норманска марка). Те са били управлявани от посочен от краля наместник — префект или маркграф.
През 911 г. Робер I Френски е обявен за маркграф на двете марки и получава титлата demarchus. Той и наследниците му Робертини управляват Неустрия до 987 г., когато Хуго Капет е избран за крал и дава началото на нов клон на династията, наречен капетингски.Техният възход по стълбицата на властта става неудържим, когато опасността отвън от Бретан и викингите намалява чувствително. След Чудото на Капетингите не се посочват нови маркграфове и Неустрия изчезва от политическата сцена като самостоятелен участник.
Владетели на Неустрия [редактиране]
Меровингски крале на Неустрия [редактиране]
- Хлотар II, 584-629
- Дагоберт I, 629-639
- Хлодвиг II, 639-657
- Хлотар III, 657-673
- Теодорих III, 673
- Хилдерих II, 673-675
- Теодорих III, 675-691
- Хлодвиг IV, 691-695
- Хилдеберт III, 695-711
- Дагоберт III, 711-715
- Хилперих II, 715-721
- Теодорих IV, 721-737
- Хилдерих III, 743-751
Майор-доми на Неустрия [редактиране]
- Ландрик, until 613
- Гундоланд, 613-639
- Ега, 639-641
- Ерхиноалд, 641-658
- Еброан, 658-673
- Вулфоалд, 673-675
- Левдезиус, 675
- Еброан, 675-680 (повторно възкачване)
- Варатон, 680-682
- Гистмар, 682
- Варатон, 682-686 (повторно възкачване)
- Бертар, 686-688
- Пипин Херисталски, 688-695
- Гримоалд II, 695-714
- Теудоалд, 714-715
- Рагенфрид, 715-718
- Карл Мартел, 718-741
- Пипин III Къси, 741-751
Каролингски крале на Неустрия [редактиране]
- Карл Млади (син на Карл Велики), 790-811
- Лотар I, 817-831
- Пипин I, 831-838
- Карл Плешиви, 838-856
- Луи II Заекващия, 856-879
Капетингски маркграфове [редактиране]
- Робер I Френски, 911-922
- Хуго Велики, 922-956
- Хуго Капет, 956-987
Историография [редактиране]
Основната хроника, писана от гледна точка на Неустрия е Liber Historiae Francorum.[1]
Източници [редактиране]
- ↑ Hodgkin, vol. vii, p 25.
- Чарлз Оман. The Dark Ages 476-918. Rivingtons: London, 1914.
- Томас Ходжкин. Italy and her Invaders. Clarendon Press: 1895.
