Хилперих II

Вижте пояснителната страница за други значения на Хилперих.

---

Хилперих II

Монета на Хилперих II

Хилперих II (Chilperich II.; * 670; † между 30 януари и 13 май 721 г. в Ноайон) e Меровнгски крал на Неустрия и Бургундия от 715 до 719 г. и на всички франки от 719 до 721 г.

Той е син на убития през 675 г. франкски крал Хилдерих II и на Билхилда, дъщеря на крал Сигиберт III.

През есента 675 г. Хилдерих II, бремената му жена и син му Дагоберт са убити при заговор с причина неразбирателство в двореца между австразийската и неустрийската партия. Петгодишният Хилперих II, както тогава е било прието, е изпратен в манастир, където живее 40 години под името „Брат Даниел“ до 715 г.. когато неустрийците го издигат за тяхен крал.

През 716 г. Карл Мартел, Раганфрид (майордом на Неустрия) и Плектруда от Австразия, вдовицата на Пипин Ерсталски, го признават за крал на Неустрия като последник на Дагоберт III. Резиденцията му е в Компиен (в регион Пикардия. Съюзява се 717 г. с Радбод, краля на Фризия и през 718 г. с Одо Велики, кралят на Аквитания, против Карл Мартел. Неустрийците са победени от Карл Мартел в битките при Амел (при Амел, 716 г.), Винци (до Камбре, 717 г.) и Соасон (718 г.).

През 719 г. след смъртта на Хлотар IV Карл Мартел го признава отново за крал на Неустрия. Хилперих II умира през 721 г. и е погребан в Ноайон. Карл Мартел определя за негов последник на трона Теодорих IV (Theuderich IV.), син на Дагоберт III.

Хилперих II има син Хилдерих III, който е последният меровингски крал на франките от 743 до 751 г.

Литература

• Феликс Дан, ADB: Chilperich II.
• Eugen Ewig: Die Merowinger und das Frankenreich. Kohlhammer, Stuttgart, 2001, ISBN 3-17-017044-9 (392).
• Pierre Riché: Die Karolinger. Eine Familie formt Europa. Albatros, Düsseldorf 2003, ISBN 3-491-96096-7.
• Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart1992, ISBN 3-17-010759-3 (441).
• Reinhard Schneider: Königswahl und Königserhebung im Frühmittelalter. Untersuchungen zur Herrschaftsnachfolge bei den Langobarden und Merowingern, Stuttgart 1972, ISBN 3-7772-7203-5 (3).