Феликс Дан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Феликс Дан

Феликс Дан (Felix Dahn; също: Ludwig Sophus; * 9 февруари 1834 в Хамбург; † 3 януари 1912 в Вроцлав) e немски професор по право, историк, писател.

Феликс Дан е син на немско-френско семейство на артисти в Хамбург. През 1850 г. завършва гимназия в Мюнхен и започва да следва право и философия в универистет Мюнхен. След доктората си чете лекции по немско право в университета на Мюнхен и става професор през 1863 г.

След това започва с исторически проучвания. Научната му книга „Кралете на германите“ излиза в 11 тома (1861–1909). Основател e на проучванията за Прокопий с "Прокопий Кесарийски " (1865).

Той пише историческия роман „Борба за Рим“ („Ein Kampf um Rom“), (1876). Следват много други, някои писани заедно с втората му съпруга Тереза фон Дросте-Хюлсхоф (1845-1929).

Произведения[редактиране | edit source]

  • 1861 - 1911 Die Könige der Germanen (Германските крале, 11 книги)
  • 1865 Prokopius von Cäsarea. Ein Beitrag zur Historiographie der Völkerwanderung und des sinkenden Römertums (Прокопий Кесарийски)
  • 1875 König Roderich (Крал Родерик), трагедия
  • 1876 Ein Kampf um Rom (Борба за Рим), исторически роман
  • 1877 Die Staatskunst der Frauen (Държавното изкуство на жените), комедия
  • 1884 Die Kreuzfahrer (Кръстоносците), роман
  • 1883 Urgeschichte der germanischen und romanischen Völker (Преистория на германските и романски народи, 4 книги)
  • 1882 - 1901 Kleine Romane aus der Völkerwanderung (Малки романи от преселението на народите, 13 книги)
  • 1893 Julian der Abtrünnige (Юлиан Апостат)
  • 1902 Herzog Ernst von Schwaben (Херцог Ернст от Швабия)