Дагоберт II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дагоберт II

Дагоберт II (на немски: Dagobert II.; * 652; † 23 декември 679) е крал на Австразия (676-679) и син на Сигиберт III. Той е последния от династията на Меровингите.[1]

Майордом Гримоалд Стари го отвлича след смъртта на баща му през 656 г. и го изпраща в манастир в Ирландия. По-късно той отива в Англия, където е възпитаван в кралския двор. През 676 г. той е извикан от благородниците да се възкачи на трона в Австразия. На Пипин Ерсталски той дава да се грижи за управлението, а той се занимава със строене на църкви и манастири.

Управление[редактиране | edit source]

След възкачването си на трона Дегобер се показал като добър наследник на Хлодвиг и установил порядък в държавата, която била разкъсвана от анархия и безпорядък.

Говори се че по време на управлението си той натрупал и скрил от своите врагове несметните богатства на Меровингите. И до наши дни иманяри и археолози се опитват да ги открият, но без успех за сега.

Убийството на Дагоберт[редактиране | edit source]

Има теория че крал Дагобер II станал жертва на заговор. За три години в които бил на трона Дагобер успял да натрупа значителен брой врагове, които да искат смъртта му. Един ден докато Дагобер бил на лов в гората близо до Вердюн кралят се почувствал изтощен и спрял на сянка под едно дърво до горски ручей, където задремал. Тогава един от неговите слуги, предполага се че бил и негов кръщелник, се промъкнал и забил копие в окото му с което го убил и приключило царуването на Дагоберт II.

Дагобер II (загадка)[редактиране | edit source]

През 5 в. Рен льо Шато се казва Реде и е столица на вестготите - германското племе, което се смята, че е наследило тайните и съкровищата на Соломоновия храм, както и има теория, че последния им крал Дагоберт II е пряк потомък на Иисус.[2] За него още пише и известният писател Дан Браун в своята книга "Шифърът на Леонардо". Някои изследователи смятат че след убийството на "наследника христов", оцелял неговият невръстен син, който бил скрит от инквизицията.

Източници[редактиране | edit source]

  1. merovingian
  2. Жан Блум "Рен льо Шато: вестготи, катари, тамплиери (Тайната на еретиците)" ISBN 954-9513-44-0