Хлодвиг I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хлодвиг I
крал на франките
Хлодвиг I 
Роден: ок. 466
?, ?
Починал: 27 ноември 511
Париж, дн. Франция
Франкско кралство 511-561

Хлодвиг I или Кловис, Хлодовех, на съвременен френски Луи (на немски: Chlodwig I, Chlodowech, на френски: Clovis, на латински: Chlodovechus; * ок. 466, † 27 ноември 511 при Париж) е меровингски крал на салическите франкигерманско племе, заемащо областта на запад от долен Рейн с център около Турне и Камбре. Хлодвиг I наследява баща си Хилдерих I през 481.

Той е син на франкския rex Хилдерих I и Базина от Тюрингия.

През 486 г., с помощта на роднината си Рагнахар, Хлодвиг побеждава Сиагрий, последния римски управител в Северна Галия, чиято власт обхваща областта около Соасон в днешна Пикардия. Тази победа разпростира франкското управление в по-голямата част от земите на север от Лоара. След това Хлодвиг сключва съюз с остготите чрез брака на сестра си Аудофледа за техния крал Теодорих Велики. Той продължава тази победа с нова през 491 над малка група тюринги на изток от франкските територии, а след това, с помощта на други франкски подкрале, разбива алеманите в битката при Толбиак. Женен за бургундската принцеса Клотилда (493), след победата при Толбиак Хлодвиг се присъединява към нейното католическо вероизповедание (496). С това той се отличава от други германски крале, като тези на готите и вандалите, които са привърженици на арианството.

Приемането от Хлодвиг на католицизма, религията на повечето му поданици, заздравява връзките между романизираните гали и техните германски завоеватели. Според Бернар Башраш, от друга страна, отказът му от традиционното езичество отбъсква много от останалите франкски князе и отслабва военните му възможности през следващите няколко години.

Той води битка в Дижон през 500, но не успява да подчини Бургундското кралство. През следващите години по някакъв начин печели подкрепата на армориканите, защото те го подкрепят при разгрома на Тулузкото кралство на вестготите при Поатие (507) — победа, която изтласква вестготите към Испания и прибавя по-голямата част от Аквитания към кралството му. След това той установява столицата си в Париж и основава абатство, посветено на Свети Петър и Свети Павел на южния бряг на Сена. От това голямо абатство (наречено по-късно в чест на покровителката на Париж Св. Женевиев и разрушено през 1802) е оцеляла само Тур Кловис ('Tour Clovis'), романска кула, която днес е в двора на лицея „Анри IV“, източно от Пантеона.

Според Григорий Турски, след битката при Поатие византийският император Анастасий I дава на Хлодвиг титлата консул. Тъй като името на Хлодвиг не фигурира в консулските списъци, изглежда титлата е фиктивна. Григорий описва и систематичните усилия на Хлодвиг след битката при Поатие да елиминира другите франкски reguli или подкрале. Сред тях са Сигиберт от Кьолн и неговият син Хлодерик; Харарик, друг крал на салическите франки; Рагнахар от Камбре и братята му Рикхар и Ригомер от Льо Ман.

Малко преди смъртта си Хлодвиг свиква синод на галските епископи в Орлеан, за да реформира църквата и да създаде силна връзка между короната и католическия епископат.

Хлодвиг I умира през 511 и е погребан в базиликата Сен Дени в Париж, докато баща му е погребан при старите меровингски крале в Турне. След смъртта му държавата е разделена между четиримата му сина Теодорих I (от неизвестна жена) и Хлодомер, Хилдеберт I, Хлотар I (от Клотилда) и възникват новите кралства в Реймс, Орлеан, Париж и Соасон, поставяйки началото на период на разединение, който продължава с кратки прекъсвания до края на меровингската династия през 751.

Вижте още[редактиране | edit source]