Хлодвиг I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хлодвиг I
крал на франките
Хлодвиг I 
Роден: ок. 466
?, ?
Починал: 27 ноември 511
Париж, дн. Франция
Франкско кралство 511-561

Хлодвиг I или Кловис, Хлодовех, на съвременен френски Луи (на немски: Chlodwig I, Chlodowech, на френски: Clovis, на латински: Chlodovechus; * ок. 466, † 27 ноември 511 при Париж) е меровингски крал на салическите франкигерманско племе, заемащо областта на запад от долен Рейн с център около Турне и Камбре. Хлодвиг I наследява баща си Хилдерих I през 481.

Той е син на франкския rex Хилдерих I и Базина от Тюрингия.

През 486 г., с помощта на роднината си Рагнахар, Хлодвиг побеждава Сиагрий, последния римски управител в Северна Галия, чиято власт обхваща областта около Соасон в днешна Пикардия. Тази победа разпростира франкското управление в по-голямата част от земите на север от Лоара. След това Хлодвиг сключва съюз с остготите чрез брака на сестра си Аудофледа за техния крал Теодорих Велики. Той продължава тази победа с нова през 491 над малка група тюринги на изток от франкските територии, а след това, с помощта на други франкски подкрале, разбива алеманите в битката при Толбиак.

Брак и религия[редактиране | edit source]

Женен за бургундската принцеса Клотилда (493), след победата при Толбиак Хлодвиг се присъединява към нейното католическо вероизповедание (496). С това той се отличава от други германски крале, като тези на готите и вандалите, които са привърженици на арианството.

Приемането от Хлодвиг на католицизма, религията на повечето му поданици, заздравява връзките между романизираните гали и техните германски завоеватели. Според Бернар Башраш, от друга страна, отказът му от традиционното езичество отбъсква много от останалите франкски князе и отслабва военните му възможности през следващите няколко години.

Битки[редактиране | edit source]

Битка при Дижон (500 година)[редактиране | edit source]

Хлодвиг се намесва в спора между двама братя- крале ,които си оспорват властта над кралство Бургундия.

Той спечелва решителна битка при Дижон през 500 година, в която войските на франкско-бургундската коалиция начело с Хлодвиг I и Годегизел нанасят поражение на войската на краля на бургундите Гундобад. Тази победа е основен епизод от междуособната война в Кралството на бургундите 500—501 години. Хлодвиг преследва Гундобад до Авиньон, но после внезапно се връща в своята държава. Вероятно, защото кралят на вестготите Аларих II тръгва към неговите граници, а Гундобад се съгласява да му плаща ежегоден данък.Така въпреки победата, Хлодвиг не успява да подчини Бургундското кралство.

Нова война с алеманите , Сражение при Страсбург (506 година)[редактиране | edit source]

През 506 година въстават алеманите. На Хлодвиг отново се налага да ги заставя да признаят неговата власт. Част от алеманите избягали и и намират защита при остготите, заселвайки се на юг от Боденското езеро и в Норик. Теодорих Велики им дава заедно с баварите статус «федерални съюзници», по римски образец, и поручава в замяна охрана на алпийските планински проходи.

Война с вестготите[редактиране | edit source]

През следващите години Хлодвиг печели подкрепата на армориканите, защото те го подкрепят при разгрома на Тулузкото кралство на вестготите при Поатие (507) — победа, която изтласква вестготите към Испания и прибавя по-голямата част от Аквитания към кралството му.

Установяване на столица[редактиране | edit source]

След това той установява столицата си в Париж и основава абатство, посветено на Свети Петър и Свети Павел на южния бряг на Сена. От това голямо абатство (наречено по-късно в чест на покровителката на Париж Св. Женевиев и разрушено през 1802) е оцеляла само Тур Кловис ('Tour Clovis'), романска кула, която днес е в двора на лицея „Анри IV“, източно от Пантеона.

Отношения с Византия и реформи в църквата[редактиране | edit source]

Според Григорий Турски, след битката при Поатие византийският император Анастасий I дава на Хлодвиг титлата консул. Тъй като името на Хлодвиг не фигурира в консулските списъци, изглежда титлата е фиктивна. Григорий описва и систематичните усилия на Хлодвиг след битката при Поатие да елиминира другите франкски reguli или подкрале. Сред тях са Сигиберт от Кьолн и неговият син Хлодерик; Харарик, друг крал на салическите франки; Рагнахар от Камбре и братята му Рикхар и Ригомер от Льо Ман.

Малко преди смъртта си Хлодвиг свиква синод на галските епископи в Орлеан, за да реформира църквата и да създаде силна връзка между короната и католическия епископат.

Смърт и наследници[редактиране | edit source]

Хлодвиг I умира през 511 и е погребан в базиликата Сен Дени в Париж, докато баща му е погребан при старите меровингски крале в Турне. След смъртта му държавата е разделена между четиримата му сина Теодорих I (от неизвестна жена) и Хлодомер, Хилдеберт I, Хлотар I (от Клотилда) и възникват новите кралства в Реймс, Орлеан, Париж и Соасон, поставяйки началото на период на разединение, който продължава с кратки прекъсвания до края на меровингската династия през 751.

Вижте още[редактиране | edit source]